+359 889 202308

info@nesisam.org

лечение МС

Лечението на множествената склероза се цели в спиране на уврежданията

Лечението на множествената склероза все още е предизвикателство за медицината. Все пак през последните години има напредък, казва проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедра по Неврология към МУ-София.

лечение МСРазработват се нови терапии, чиято цел вече е не просто да потискат симптомите, а да спрат хода на уврежданията. За да се постигне обаче висока ефективност, трябва диагнозата да се постави рано. Тогава нанесените поражения ще са по-малко. Новото в разбирането на болестта е, че при множествената склероза също се наблюдава корова атрофия. Колкото по-напреднала е тя, толкова по лоша е прогнозата за пациента, пояснява проф. Трайков.

Лечението е трудно, но през последните 10-ина години се изпитват принципно нови обещаващи терапии. Ако надеждите на учените се оправдаят, може да се очаква скоро медицината да обяви най-големия си напредък в лечението на множествената склероза.

Множествената склероза е възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Типично за него е, че първите прояви са при млади хора на 20-40 г. МС е водеща причина за увреждане на хора в работоспособна възраст. В България са около 4000 болни. Има лека тенденция за увеличаване на броя, но това се дължи и на ранната диагностика.

По неясни причини имунната система, коят трябва да защитава организма, започва да се държи непредсказуемо и го атакува. При множествената склероза отбранителните Т-клетки се насочват към миелиновата обвивка на невроните. Това влошава предаването на нервните импулси. Появяват се симптоми, свързани с функциите на мозъка, гръбначния мозък или зрителните нерви. С напредването на процеса се образуват плаки (лезии) в главния и гръбначния мозък. Болестта се изявява на пристъпи, като симптомите може да са различни оплаквания според това, кои неврони са засегнати.

Симптоми на множествената склероза:

  • Неясна и постоянна умора
  • Смущения в зрението
  • Нестабилност в един или повече крайници
  • Моторно-двигателни проблем
  • Влошаване на когнитивни способности (по-рядко).

 

Какво се случва в организма?

Информацията в мозъка се предава чрез невроните, които предават помежду си импулси. Обвивката им (миелин) помага това да се случва по-бързо. Освен това миелинът има друга важна задача – да пази аксона – централната част на невроните. Ако обвивката е увредена или липсва, това забавя предаването на информацията. Получава се нещо като „късо съединение“ в мозъка. Без миелин аксонът е обречен на ранна смърт.

Разпространено вярване е, че приемането на аминокиселини помага при множествена склероза. За съжаление това не е точно така, пояснява проф. Трайков. Няма как аминокиселините, приети през устата, да възстановят увредите, причинени от имунната система. Неговият съвет за предпазване от дегенеративни заболявания на мозъка, е да развиваме ума си, особено в по-млада възраст. „Раждаме се с определен брой дендрити. Броят им може да се повиши при интензивни умствени занимания. Четенето е едно от най-активните дейности. Броят на дендритите е гаранция за креативността. Обеднее ли дендритното дърво, намалява броя на връзките между различните неврони“, пояснява неврологът.

Мозъкът е дота устойчив, а прагът на увреда е висок. В началото на болестните процеси мозъкът успява да компенсира. Появят ли се симптомите, значи процесът е напреднал. Ето примери и с дрги дегенеративни неврологични заболявания. За да започне паркинсон, са загинали 50-60% от клетките в субстанция нигра, посочва проф. Трайков. При алцхаймер първите симптоми означават, че вече са  загинали 60% от клетките в хипокампа. Моментът, в който пациентът спира да помни новата информация, означава, че е достигнат критичният праг.

Същото е и при множествената склероза. Когато започнат симптомите, изследването с ядрено-магнитен резонанс показва, че лезиите вече са доста. През цялото време дотогава мозъкът е компенсирал. Трудно е да се каже най-общо колко време са се развивали тези лезии. Всичко е строго индивидуално. Анализът на световно ниво обаче засега сочи, че профилактичните изследвания не са оправдани.

Множествената склероза не е наследствена

Често ме питат дали множествената склероза не е наследствено заболяване. Отговорът категоричн ое отрицателен, заяви още неврологът. Гените играят някаква роля, но тази особеност  не се предава директно по наследство. Една от най-вероятните хипотези е, че повтарящи се вирусни инфекции водят до автоимунен отговор. Втората важна предпоставка обаче е пробивът в кръвно-мозъчната бариера. Този пробив, за който медицината още няма точно обяснение, позволява на погрешно насочените Т-клетки да се проврат. Изначално те се намират в кръвта.

С вирусите се среща всеки човек, но само при 4000 души в България се е развила тази болест.

Основните форми на множествената склероза

  • Пристъпно-ремитентна
  • С вторична прогресия
  • С първична прогресия
  • Доброкачествена (не води до инвалидизиране). Тя обикновено е сетивна, но се среща при много малък процент от болните.

Най-честата форма е пристъпно-ремитентна. Означава, че в даден момент се появяват симптоми (пристъпи). След това спонтанно или с помощта на лечение с кортикостероиди тези прояви изчезват. Настъпва ремисия. Възможно е през това време да настъпи и ремиелинизация, но тя е на много малък участък. Появата на неврологична симптоматика не става с една единствена увреда, допълва професорът.

При две трети от пациентите се получава натрупващ се дефицит. Затова е важно, особено при вече поставена диагноза, пациентите винаги максимално рано да посетят невролог.

При първично-прогресиращата форма появилият се симптом остава и след пристъпа. Появи ли се ново оплакване, значи е засегната нова част от нервната система. За съжаление при тази форма има много пристъпи и не може да се направи много. При хронично-прогресиращата форма са по-тежките случаи.

Как се разбира коя форма на МС има пациентът?

В момента няма биологичен маркер, който да бъде изследван, за да се види коя точно форма на болестта е при конкретния пациент. Ориентираме се по клиничните симптоми, подчертава проф. Трайков. Колкото са по-малко плаките, толкова по-добре.

За съжаление дълги години смятахме, че броят и площта на плаките е основен критерий за овладяване или прогреса на болестта. Сега основният критерий за успех е липсата на нова активност на болестта. Ако не се появяват нови лезии, смята се, че болестта е „приспана“. Това е и основната цел на новите терапии.

В момента „приспиването“ на множествената склероза се постига при 35-40%, но само през първата година на заболяването. С всяка следваща година този процент намалява.

Критериите за диагнозата множествена склероза се променят

„Критериите за поставяне на диагнозата през последните години се промениха. Вече приемаме, че един пристъп с най-малко две лезии е достатъчно доказателство за болестта. Или само по една лезия на три нива – главен мозък, ствол и гръбнамен мозък. Или пък 9 лезии на гръбначен мозък“, посочва проф. Трайков.

Наличието на лезии обаче е характерно и за други болести, например съдовите. Затова се прави комплексна преценка. При пациент на 60 г. и със слабост в едната ръка няма да мислим за МС, обяснява неврологът. Възрастта е определящ фактор. По-скоро ще го питаме дали лекува кръвното, захарната болест и холестерола.

Източник.