ОБРАЗОВАНИЕТО В ДУХА НА ПРАВОСЛАВИЕТО, НА ДУХОВНО-НРАВСТВЕНОТО ВЪЗПИТАНИЕ, ДОШЛО С ПОКРЪСТВАНЕТО НИ ЧРЕЗ СЛАВЯНО-БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ, ЕВАНГЕЛСКОТО СЛОВО, ПРЕДАНИЯ, КНИЖОВНОСТ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, СЪХРАНИЛИ НИ КАТО НАРОД И ДЪРЖАВА ПРЕЗ БУРИТЕ НА ВЕКОВЕТЕ
Автор: Мая Стоянова
НУЖНО ЛИ Е ДНЕС ДУХОВНО-НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ И ПРАВОСЛАВНО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ДЕЦАТА НИ?
От началото на демокрацията БПЦ се бори за връщане на задължителните часове по религия – Православие в българското училище, без успех…
Плановете на светската власт очевидно са други.
От 2000 година у нас се настанява УНИЦЕФ, структура на ООН, изграждайки и вграждайки в държавното управление своята структура, част от МС, ДАЗД, със съвсем друга визия и мисия за образованието, грижата и възпитанието на нашите деца.
За да знаем Истината, трябва да познаваме историята на Светата ни Православна Църква, която е основоположник на образованието у нас отпреди 12 века. Тя е свързана с нашата християнска история, с покръстването ни при св. царя Бориса Михаила I Покръстителя, със същността на мисията и делото на светите братя Кирил и Методий, на учениците им св. Климент, Наум и Ангеларий, чиято мисия и дело не бива да се разглеждат откъснато, а в контекста на християнската ни 12 вековна история, на просвещението, на сеенето на семето (Словото) Божие в сърцата на новопокръстените българи с цел попадане на добра почва и даване на добър плод, чрез образование (познаване на Божиите вселенски закони), преобразяване, обожение, достигане на святост, постигане на духовно-нравствен живот по „образ и подобие“ на този на Спасителя… по великата Божия промисъл за нас, българите!
Покръстването и създаването на автономна Българска Архиепископия (04.03.870) под върховенството на Константинополската патриаршия, оглавена от първия български архиепископ Йосиф (Стефан), превръщат българите в народ със своя писменост, приемайки старобългарския за официален държавен и богослужебен език. Така св. цар Борис Покръстител обединява поданиците си чрез Православната ни вяра, съхраняват българската идентичност и писмената култура чрез делото на св. Седмочисленици и поставя началото на системното обучение в грамотност, на българското училище и образование, на изграждане на духовно-просветни средища. В този съдбовен момент именно християнското духовенство е основоположник на на новата писмена култура, на образованието, явявайки се пръв народен просветител за страната.
Това започва при царуването на Божия избраник, най-великия български владетел за всички времена, високообразования и многоуважаван в цяла Европа стратег, мъдър дипломат, миротворец, духовник, монах, наричан още българския Авраам, св. цар Борис I Покръстител Български, който преобразява прабългари и славяни чрез вярата в Христа в единен народ, обединен от Светата Православна Църква.
Това постига чрез образоването на новопокръстения български народ в духа на Словото Божие от Светите Писания, а как това Слово да бъде разпространено и посято в сърцата на прабългари и славяни, ако не чрез книжнина и проповядване на разбираем старобългарски език…
И Бог, по великата си промисъл и от любов към нашия народ, пратил на избрания си възлюбен и верен угодник, св. цар Борис Покръстител, учениците на солунските братя, на създателите на славянската писменост св. св. Кирил и Методий, да положат основите на просветителска православна книжовна школа, за да изведат предците ни от мрака на езичеството и да ни превърнат в единен, просветен, Божий народ.
Така елинската писменост е послужила като материал за създаването на нова, славянско-кирилска писменост, изготвена и разпространена с трудовете на светите Кирил и Методий и техните ученици, и то преди всичко за нуждите на вярата и богослужението.
Кирилицата от самото си начало е създадена в лоното на Православието и за нуждите на Православието, тя е иконична, сакрална писменост, икона на духа. Първите думи, записани с човешка ръка на кирилица, са: „В начало бе Словото“ (Йоан. 1:1).
Сътворена от светци и за света цел, кирилицата може да се нарече “света писменост”, кирилските букви са свети писмена.
*********
От къде идва коренът на думата ОБРАЗОВАНИЕ?
„Човекът е създаден по Божи образ и подобие. Затова трябва да има пред себе си образа, на който се уподобява. Видимите образи са родителите, околните, а във висш смисъл – Бог. Коренът на думата „образование” е „образ”. Този образ Божий, който човек трябва да пресъздаде в себе си. Затова образованието се състои от три компонента. Първо – възпитание на нравствеността, на чувствата, второ – умение правилно да мислим, да разсъждаваме. И на трето място идват знанията. Без първите две знанието може да навреди на човека – важно е как той ще го употреби.“ Протойерей Валериан Кречетов
***********
За опитите и битките на Светата ни Православна Църква, за опазване на душите на децата ни, за съграждането им в духовно-нравствени личности по образ и подобие Божие, което може да се постигне единствено чрез завръщането на вероучението в образователната ни система, ще научите от следващите становища и доклади на БПЦ, свързани с образованието на децата и подрастващите.
ИЗ ДОКЛАДА „ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛОВИЕ И НАУКИТЕ: БОГОСЛОВИЕ И ОБЩЕСТВО“
на Ловчански митрополит Гавриил, изнесен на Международния форум с кръгла маса, 23 април, 2012 г., София
От самото начало на своето съществуване като автокефална Българската православна църква-Българска патриаршия е имала, а също и днес има и се ръководи от съзнанието за своята будителска и просветителска мисия, поверена й от Бога спрямо нашия народ и спрямо „всеки човек, идващ на света“ (Йоан 1:9). Като съзнава важността на учителното дело за успеха на освещаващото си и спасително служение, светата ни Църква съкровено тачи и поддържа своите духовно-просветни традиции и в същото време активно търси начини за тяхното предаване на новите поколения в условията на динамично променящата се образователна, културна и обществена среда.
Ние отчитаме полезните придобивки и бързото развитие на все по-глобализиращия се свят, в който живеем. Същевременно съвсем ясно виждаме лавинообразната сила, с която върху най-малките членове на нашето общество се стоварва непосилното бреме на безогледно рекламираната греховност. Забелязваме консуматорския мироглед и свръхинформираността, към които са тласкани нашите деца, но които не могат да ги направят нито по-щастливи, нито по-мъдри. С тревога също следим как в нашата епоха се ширят религиозният еклектизъм и „духовната“ шарлатания, които се стремят в своя полза да дезориентират и да лишат подрастващите от здрав център в религиозния им живот като вливат в техните сърца отровата на духовния и ценностен релативизъм. Ние не искаме никой млад човек да чуе Христовите думи, адресирани към самия него: „Понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3:16). Но желаем нашите деца и младежи да усвоят в радост и пълнота Господнето обещание: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“(Йоан 10:10). „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира“ (Мат. 25:34).
Затова Българската православна църква ревностно настоява за възстановяването на обучението по Религия-Православие в задължителната подготовка, давана на българските деца и ученици посредством предучилищното и училищното образование. Наред с това светата ни Църква възражда своята катехизическа дейност сред малки и големи, за да благовести истината на непознаващите Христа; за да пробуди залинялата у мнозина наши съотечественици вяра; за да укрепи верните по пътя им към Светотроичния Бог.
Кратък преглед на религиозното образование в България
През 19 век Българската православна църква създаде българското училище като стъпи върху преподаваното от нея религиозно познание и духовен опит, превърнати във фундамент, върху който се надграждат и останалите знания от областите на точните и хуманитарните науки. Затова до 1947 г. на религиозното образование винаги е било отреждано достойно място в светското ни училище. „Предметите, свързани с усвояването на Православието, оформят вероизповедното направление в учебния план на училището и винаги се поставят на първо място.“[2] Но след като узурпира властта и започвайки да деформира естественото развитие на обществения живот в България, атеистичният режим си позволи да отрече на Църквата каквото и да било право на участие в създадената от самата нея образователна система, възпитаваща едновременно грамотни българи и добри християни. С приетата през 1947 г. конституция и със Закона за вероизповеданията от 1949 г. предметите Закон Божий, Вероучение, Катехизис, Благонравие, Християнска етика, Църковна история и техните производни напълно отпадат от учебното съдържание, тъй като към онзи момент са били разглеждани вече като носители на антиматериалистически идеи и като проводници на вражеска, реакционна пропаганда.
Изненадващо и след демократичните промени в България от 1989 г. насам тези негативни стереотипи в отношението към религиозното образование продължиха да изкривяват разбирането на образователните ни институции за мястото на обучението по Религия в детската градина и светското училище. И макар множество образователни специалисти, директори и учители да съумяха да преодолеят в съзнанието и практиката си отдавна демодираната теза за секуларното училище като единствено възможен модел на образователна среда, способна да предостави обективно знание, държавната политика в тази област не съумя до този момент да възстанови пълноправното присъствие на предмета Религия в учебния план. Вече 15 години той се задъхва заради статута си на СИП / ЗИП (свободноизбираема / задължителноизбираема) дисциплина, която няма утвърдени държавни образователни стандарти, нито учебни програми и пособия за всички възрасти – от І-ва група на детската градина до 12-ти гимназиален клас.
За голямо наше съжаление това положение продължава, въпреки внесените в Народното събрание над 1 000 000 подписи в подкрепа на задължителното изучаване на православната религия в българското училище. Народът ни, воден от своите архипастири, добре разбира, че душите на децата ни боледуват. А за да бъдат преодоляни изострящите се душевни страхове, детската тревожност, агресията и младежките зависимости, бездуховността, принадлежността към съмнителни каузи и идеологии, трябва незабавно да се пристъпи към използване на културоформиращия, социалнообразуващия и психотерапевтичния потенциал на светото Православие в учебно-възпитателния процес. Воден от тази убеденост, от 2007 г. насам Св. Синод още по-активно призовава българската държава да обедини усилията си с Църквата, за да се погрижим заедно за нашите приемници и бъдещи строители на скъпата ни родина.
През м. декември 2007 г. бе създадена Работна група по въпросите на религиозното образование към Св. Синод, която съвместно със специалисти по начална и предучилищна педагогика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ разработи КОНЦЕПЦИЯ относно СТАТУТА НА ПРЕДМЕТА „РЕЛИГИЯ“ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ. Чрез тази Концепция светата ни Църква аргументира потребността от прерастването на конфесионалния предмет СИП/ЗИП-Религия в задължителна дисциплина, която ще съумее да „подпомогне да се възстанови верността към богоустановените нравствени норми, така необходими за съвременния обществен живот“[3] , както и да засили чувството за национална и религиозна идентичност в съвременното поколение.
С благословението на Св. Синод Работната група изработи Официалния сайт на БПЦ-Българска Патриаршия, който стартира на 19 юни 2009 г. като важно продължение на просветната, катехизаторска и религиознообразователна мисия на родната ни Църква.
На 18 май 2010 г. съвместно с областния управител на Софийска област Св. Синод организира Кръгла маса под надслов „Религиозното образование в помощ на българското общество“, която при пълен консенсус на църковно, министерско, областно, общинско и експертно ниво изрази своята абсолютна подкрепа за Синодалната религиознообразователна концепция. Декларацията на участниците във форума завършва със следните думи: „Осъзнавайки цялата си отговорност пред нашите деца и пред българската нация, настояваме за своевременно проявяване на високоотговорна гражданска и политическа воля за възстановяване на обучението по Религия в Задължителната подготовка, тъй като от това решение зависи българското общество да бъде извадено от тежката духовна криза, в която то се намира днес, и да му бъде осигурено достойно и честито бъдеще.“[4]
Активността на БПЦ в тази насока достигна своята кулминация в организираното от Св. Синод на 24 септември 2010 г. Национално Литийно Шествие „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца“. В шествието, което се проведе в София, се включиха около 12 000 православни духовници, родители и деца начело със Светейшия Български патриарх и Светейшия Български Синод. В Патриаршеското и Синодално послание по този повод се казва: „Така нареченото „светско училище“ е рожба на Църквата в лицето на нейния виден духовник и учен-енциклопедист йеромонах Неофит Рилски, който през 1835 г. основава в Габрово първото светско училище у нас. Църквата неизменно се е трудела за това българските деца да растат добродетелни и да придобиват цялостно познание за света, тя никога не е противопоставяла вероучението на останалите учебни предмети, но винаги е смятала и сега е убедена, че те хармонично се допълват. По същия начин днес, когато светското училище е това, което се грижи за общото образование на всички деца в България, то следва да им даде възможността в задължителната си подготовка да се запознават задълбочено както с въпросите на светските дисциплини, така и с основите на вярата и морала при съблюдаване на семейната и религиозна идентичност на учениците.“[5]
След тази изключителна проява на съборния дух на БПЦ, Св. Синод продължи да полага усилия в същата насока и за целта изпрати своите Предложения за промени в проектозакона за предучилищно и училищно образование, представен от Министерството на образованието, младежта и науката пред българската общественост, а в обновен вид вече внесен в 41-то Народно събрание за разглеждане. Времето ще покаже дали нашите предложения ще бъдат чути.
Това, което ни ръководи и в момента е знанието, че „винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще – децата. И за да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество“[6]. Убедени сме, че плуралистичният свят, в който живеем днес, не би трябвало да е пречка за удовлетворяването на духовно-нравствените потребности на православните български деца, които освен всичко представляват болшинството от учениците у нас.
Сигурни сме, че образователните институции в България трябва да възстановят връзката между възпитание и образование, а това най-добре може да се осъществи чрез задължителната дисциплина Религия. Защото мирогледните, социалните, поведенческите и „психологически проблеми възникват от помислите, от помрачението на ума и от нечистотата на сърцето. Нечистото сърце, както го описват св. отци, помраченият скотоподобен ум и нечистите помисли са източник на всички т. нар. психологически проблеми. Когато човекът е излекуван вътрешно, когато е намерено мястото на сърцето, когато е изчистена умствената способност на душата му, когато разсъдъкът е освободен от сквернота, тогава той няма психологически проблеми. Тогава човекът живее блажено и спокойно в Христовия мир“[7].
Ръководени от това общо убеждение, преди две седмици Културно-просветният отдел на Св. Синод и Синдикатът на българските учители изпратиха съвместно писмо до министър-председателя на Република България, в което се настоява за своевременното решаване на националнозначимия въпрос за статута на предмета Религия с оглед духовното състояние на българските деца и ученици. Плодовете, които искаме да жънем, не можем да постигнем без духовно-нравствената обнова на обществото, която започва с облагородяването на най-малките. Църквата се намира в уникалното положение да бъде духовен фар за нацията ни и чрез доказаното благотворно въздействие на религиозното и катехизическо образование да бъде коректив на експериментите в образователната ни система и преграда пред разрушаването на националното християнско самосъзнание на българския народ.
Делото на православното духовно-нравствено просвещение в България няма алтернатива и трябва да бъде възродено в пълнота, тъй като то представлява основен фронт в борбата с греха. Това е и желанието на православните български родители, които в специално обръщение казват: „Виждаме ли как затъват [децата ни] в духовна празнота, докато усвояват технологии и безкритично попиват информация, която обаче не е мъдрост, не е благост, не е чистота? Усещаме ли зараждащата се в душите им безпътица, която ги води до отчаяние, алчно за щастие, но неспособно да го изгради? А това на свой ред ги тласка към наркотиците, към нетрайните и съмнителни приятелства, към опасните зависимости, към случайните и развратни връзки, към безрадостния допинг на изкуствения виртуален живот.“[8] Затова и високопреподобният руски подвижник архим. Йоан Крестянкин (1910-2006) в своето завещание ни съветва: „И от нищо не се бойте в живота, само от греха. Само той ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога! Обичайте любовта и се обичайте един друг до самопожертване.“[9]
Такива искаме да са нашите деца! И затова усилията ни няма да спрат, докато не постигнем нужното освобождение от натрапените предразсъдъци, насочени срещу духовно-нравственото религиозно образование у нас. Българската православна църква-Българска патриаршия ще се бори, за да извоюва правото на българските деца отново да пият от „живата вода“ (Йоан 4:10), която да утолява жаждата им по това да виждат красота и вечен смисъл в живота си. Българската православна църква ще се погрижи за това нейният народ да има бъдеще, да живее пълноценно, да отглежда поколенията си с вяра, надежда и любов в Господа – за да се слави отново Божието име по цялата българска земя и за да растат в нея духовни и силни православни християни, които очакват Господа с пълни лампади, за да живеят вовеки в Неговата Възкресна радост и слава!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Източник: https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=307
Снимка: Софийска света митрополия
Още полезни текстове по темата:
Излезе сборник с изследвания за светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски
Житие на св. цар Борис, покръстител на българите
Балканското Просвещение и Атонската книжовна традиция
Българското образование по време на османското робство
