Защото предаваме Христа Спасителя нашего и правата си вяра…„Стратегията за детето” е финалният удар на антихристката стратегия срещу Православието днес…Много точен анализ, непременно прочетете…
„Збигнев Бжежински, който уж е католик, внезапно обяви Православието за враг N1 на Запада.Това начало обаче, е само поредният етап във войната срещу Православната Църква, която, според Символа на вярата, приет на Първия Вселенски Събор в Никея през 325 г., е: „… Една Свята, Вселенска и Апостолска“, и неин глава е Самият Христос – нашият Господ и Спасител. Той разяснява на своите ученици – Св. Апостоли, а чрез тях и на нас, неизбежността на борбата със света:
„Ако светът ви мрази, знайте че Мене преди вас е намразил… Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:18-20).
Вече близо 2000 години историята доказва Христовите слова!
Зловещите и кървави гонения срещу първите християни имат една единствена цел – физическото унищожение на повярвалите в Христа. Кръвта на първите мъченици за вярата дава сила и упование за следващите поколения християни. Провалът на първата насилническа политика срещу Църквата не вразумява богоборците и те, заедно с „поднебесните духове на злобата“, продължават да преследват през вековете своята сатанинска цел – пълното унищожаване на Богочовешкия организъм – Вселенската Църква.
Започва да се използва нова тактика – превземането на крепостта отвътре, чрез погубване не на телата, а на душите. Слага се началото на имитиране и подмяна на християнските истини, догми и ценности. Така се запазва християнската форма на вярата, но се изменя същността й.
Пагубната гордост, суетно знание и властолюбие на някои лъжепастири довеждат до първия тежък удар върху Християнството – Великата Схизма между Константинополската Църква и Рим през 1054 година! В резултат на множеството отклонения и промени, които внася в догматиката на Църквата, Рим окончателно изпада в ерес и с това отпада от единството и съборността на Христовата Църква. От 1054 г. до ден днешен римското духовенство не се е покаяло за еретическите си заблуди и дързостта си да променят установени от Самия Христос, Св. Апостоли и Св. Отци закони на Църквата.”
******
Отминалият ХХ век е най-антихристиянският от двухилядолетното съществуване на Христовата Църква. Като пръв пример за това можем да посочим масонската революция в Русия през 1917 г., която е щедро финансирана от западноевропейските ложи и тайно благословена от Ватикана. Тази революция до голяма степен разрушава държавата, която според редица икономисти и финансисти при тогавашните си темпове на икономическо развитие, към 1950 г. би била държавата № 1 в света! Тоталната дестабилизация на Русия, която след Византия е единствената държавническа опора на Вселенската Православна Църква, е наистина голям успех на богоборческите сили. Комунистическата идея – плод на западноевропейския рационализъм и атеизъм, е наложена с кървав терор именно в православна Русия, за която държавническия идеал винаги е бил Юстинияновата „симфония“ между Църква и държава, и чиито владетели винаги са се подписвали като „царе по Божия милост“. Ударът срещу Русия, предшестван от разделението и отслабването на нейните естествени съюзници – балканските държави, допринася за безпрепятственото установяване на комунистическия режим. Красноречив е фактът, че първите актове на новата власт са еднакви във всички страни, където тя се установява. Те са насочени срещу собствеността на хората и срещу Църквата. Така лишени от духовна и материална опора, те стават лесна плячка на безбожната идеология. Разрушаването на вековните традиции и семейството, подмяната на християнските ценности и идеали с комунистически алабализми, антирелигиозната пропаганда и атеистичното възпитание на децата безмилостно създават поколения, напълно отчуждени от Църквата и непознаващи Бога.Забраните и изолацията от останалия свят неминуемо пораждат стремеж към него. Особено към лъскавия и материално обезпечен Запад, който все повече се превръща в кумир за униформения човек от комунистическия лагер. Постепенно се пораждат безразличие и дори ненавист към всичко родно, защото то вече се свързва само с комунистическото настояще, което явно се превръща в безкрайно бъдеще. А извечна слабост на човека е, че иска да живее „тук и сега“… В голяма част от хората в комунистическите страни, особено сред младежта, се изгражда максимата, че това, което идва от Запад е най-доброто, най-правилното, най-красивото. Вече са на лице условията, така необходими за поредната атака срещу православния свят, който, благодарение на наложения му атеистичен режим, е достатъчно изтерзан, омаломощен, и безразличен. „Принципът на доминото“, „Кръстоносен поход на изток“, „Империята на злото“ – това са новите политически доктрини на САЩ и западноевропейски демокрации, насочени срещу държавите от комунистическия лагер. Планирайки „нежните революции“, стратегът и политически съветник в кабинетите на няколко американски президента – Збигнев Бжежински определя и последния враг на Запада – Православието!
Статия на Мълвина Господинова, историк. Цялата публикация можете да прочетете тук:
Снимка: Архив на в-к Монитор
