ДАВИДОВ ПСАЛОМ 95
Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо;
пейте Господу, благославяйте името Му, благовестете от ден на ден Неговото спасение; разгласяйте между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му; защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.
Слава и величие са пред лицето Му, сила и великолепие – в светилището Му.
Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест; въздайте Господу слава на името Му,
носете дарове и идете в Неговите двори;
поклонете се Господу със свето благолепие.
Трепери пред лицето Му, цяла земьо!
Кажете на народите:
Господ царува!
затова е твърда вселената, няма да се поклати.
Той ще съди народите по правда.
Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да шуми морето и онова, що го изпълня; нека се радва полето и всичко, що е в него, и да ликуват всички дъбравни дървета пред лицето на Господа, защото иде, защото Той иде да съди земята.
Той ще съди вселената по правда, и народите – по Своята истина.
Из „Живот без смисъл и път без надежда” (св. Николай Велимирович):
„Религия без истински Бог, брак без морал, общество без милост, една държава, без по-висш смисъл и задача от разбойническа банда. С една дума: живот без смисъл и смърт без надежда. В допълнение: непрекъснат страх от ужасните богове, които трябва да бъдат почетени с кървави жертви, животински и човешки, от гадатели, врачки и безкрайни денонощни безсмислени церемонии. Мрак и безумие в селската колиба, тъмнина и глупост в двореца на патриция, и в императорския двор, и в поезията – във всичко. Сатаната е държал свързано европейското човечество, докато Христос не е дошъл. И целият организъм на европейското човечество, цялото тяло и цялата душа не просто беше болна, а бе самата болест като прокажен човек, болен от главата до петите. А Христос, когато дойде в тази болница, в европейската лудница чрез своите пратеници, като че ли отново каза, както на жената, боледуваща от осемнайсет години: Европо, прощават ти се греховете (Лк.13:12). Изведнъж Европа се изправила, върнала се в съзнание, просветила се, очистила се и се образовала. Както, когато някой в затвора отвори прозорците, и почисти, сложи в ред, и прикади. Освен това Христос дал на кръстените народи на Европа господство над всички сфери на Земята, за да кръщават като кръстени и освещават като осветени, като научени да учат помрачените и слаби свои братя. Е, това чудо на чудесата, извърши Господ Иисус Христос в Европа.
На втория въпрос: Как Европа е благодарила и се издължила на Христос, отговорът не е светъл, а тъмен, не е радост, а сълзи. Тя му се отблагодари както гадаринците, които Христос освободи от легиони зли духове, и които го молеха да си отиде от тях. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях (Лука 8, 37). И Той си отиде. Не им възрази ни една дума, но си отиде. Той си тръгна, но проклятието остана в тази земя. И тази страна Гадаринска, някога плодородна и богата, днес представлява за окото човешко само една пепелява и суха проклета пустиня. Гадаринците се молели Христос да си отиде от тях. Европейците не се молят, а го гонят. Гонят го по всякакъв начин: чрез училищата и чрез пресата и чрез политика и чрез филми и чрез учените си баячи и през цялата си културна арогантност; гонят го и с мисли и с думи, и с дела, и индивидуално и колективно, и всички заедно.
Щом като така се е случило с Гадар, който по глупостта си помоли Христос да си отиде от него, какво ще бъде с Европа, която не се моли, а със злоба го пъди от себе си? Какво ще стане с нея? Европа, която е изоставила Христос и се е обърнала към своето прастаро, мрачно, глупаво и вонящо езичеството?
И на това е отговорено в Евангелието. С Европа ще стане това, което беше в Капернаум, град на културата, богат, уреден, весел и охолен, на брега на езерото Галилейско. Христос е запечатал съдбата му в следните думи: И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш; защото, ако в Содом бяха се извършили чудесата, които станаха в тебе, той щеше и до днешен ден да остане (Мат. 11, 23).
Aх, братя мои, ако в Индия и Китай се бяха извършили тези чудеса, които са били в Европа за две хиляди години, чудеса без мярка и брой, отдавна тези два велики човешки мравуняци – половината от цялото човечество – биха се каели в прах и пепел и биха възлюби и се поклонили на Христос.
Аз не се страхувам за съдбата на Индия и Китай. Страхувам се за съдбата на Европа. Ще се срине като Капернаум! И където са горделивите й кули, ще има мравуняци. На мястото на нейните булеварди ще има змиярници и трънки. И там, където се чуват срамни крясъци срещу Христос, ще има бухане на бухали и виене на чакали.
Защото, когато си мислеше, че е културна, Европа подивя. И когато си мислеше, че знаеше всичко, оглупя. И когато си мислеше, че е много силна, тя бе нищожна, като паяжина.
Това е за вас, братя, предмет на размисъл и поука. Прославете Христа Бога, така че и Той да ви прослави в небесното Си царство.“ Амин.
Цялата публикация можете да прочетете тук:
