Архиепископ Аверкий (Таушев)

Широко разпространеното в наши дни, „общоизвестно“ мнение за Православието е, че то представлява само една от многото разновидности на християнството, наред с другите, като всички те имат право на съществуване и дори са равноценни в една или друга степен.
        Но да се мисли така е или крайна наивност, основана на невежество, или определено e злонамерено изопачаване на правдата.
        Ако се обърнем към историята на Християнската Църква и си дадем труда спокойно и безпристрастно, без всякакви предразсъдъци из основи да се запознаем с нея, лесно ще се убедим, че единствено Православието е истинското християнство — тази Истина, за която на земята дойде да свидетелствува, според собствените Си думи, въплътилият се Единороден Син Божий.

        Изконният враг на човешкото спасение дяволът е искал, както знаем, да погуби нашия Спасител още в яслите, за да Му попречи да извърши делото на нашето спасение. Когато това не му се удало, той се надигнал против Него с всичката си злоба, като използувал за свое оръдие гордостта, тщеславието, властолюбието и честолюбието на юдейските първосвещеници, старейшини, книжници и фарисеи. Когато и тези злобни хитрини се разрушили и самата власт на дявола била потъпкана чрез Христовото Възкресение, той отначало чрез юдеите, а сетне и чрез езичниците подигнал особено жестоки, кървави гонения срещу Христовите последователи с надеждата да затрие християнството от лицето на земята.
        Ала и тези козни на врага не се увенчали с успех и дори напротив — в тогавашния културен гръко-римски свят християнството станало господствуващо вероизповедание. Но лукавият враг не паднал духом от претърпените поражения. Тогава той наченал нова война против омразната му Христова вяра — против божествената Истина, която въплътилият се Син Божий донесъл на земята за спасението на човеците — война несравнимо по-трудна и опасна.
        По негово подстрекателство и вдъхновение човеци, прелъстени от него чрез гордост и честолюбие, сред самите християни, вътре в самата Христова Църква, както това предвидил още св. апостол Павел, започнали да възбуждат спорове за вярата, разни несъгласия и разделения, като поставяли своите собствени, чисто човешки измислици и съображения на мястото на богооткровената Истина.

        Така възникнали ересите и разколите, които заплашвали да подкопаят отвътре животворната и спасителна за човеците сила на Христовото учение, подменяйки истината с лъжа.
        За изобличаването и осъждането на тези ереси-лъжеучения и разколи пазителите на божествената Истина, приемниците на светите апостоли — епископите, започнали да се стичат на Събори — поместни и вселенски, та чрез вселенския „съборен разум“ да изяснят за всички християни веднъж завинаги задължителното и неизменно учение на Църквата, като ги вразумят и установят как са вярвали навсякъде, в какво са вярвали винаги, в какво са вярвали всички (св. Викентий Лерински).
        Тогава именно истинската християнска вяра — правата вяра, започнала да се назовава православна, за да се отличава от ересите и сектите, които също се наричали „християнство“.

        И тъй, ето какво е Православието!
        Православието е чистата и неизопачена Истина, донесена на земята от Христа Спасителя за спасението на човеците. То е опазеното в цялата му чистота и неповреденост истинско Учение Христово за вярата и благочестието (живота според тая вяра), изложено от светите апостоли в Св. Писание, старателно изяснено и подробно изтълкувано от техните законни приемници — апостолските мъже, светите отци и учители на Църквата — в Свещеното Предание на нашата Православно-католическа (т. е. вселенска) Източна Църква (за католичността на Православната Църква виж: Триадицкий епископ Фотий. Ватиканът не е католическата църква — бел. прев.), която единствена и до ден днешен се именува, и то напълно справедливо, „Православната Църква“, тъй като не е изменила нищо в това учение.

        За нещастие, в наше време дотам е изгубен живият интерес към възвишените истини на вярата и тяхното правилно разбиране, а най-вече — прилагането им в живота, обикновено наричано „благочестие“, че мнозина искрено си мислят: цялата разлика между Православието и останалите изповедания се заключава единствено в обредите, а тъй като „обредите“ са, видите ли, „нещо второстепенно, а Бог е един, то не е ли все едно към какво вероизповедание ще принадлежи човек, стига само да вярва в Бога и да е добър?“
        Такова е модното, общоприетото мнение. Но вярно ли е то?

        Бог е един, Христос е един, а вярата незнайно защо не е една, има различни, много вери.
        Ако Бог е един, то може ли всички тези различни вери да бъдат еднакво истинни и, следователно, еднакво спасителни? Та нима ако „Бог е един и Христос е един“ това не задължава всички истински вярващи в Христа всичко, засягащо тяхната вяра и благочестие, да бъде също едно — еднакво, а не различно?
        Именно тази истина и утвърждава словото Божие с думите: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички“ (Еф. 4:5–6). Нима Господ е създал много и различни Църкви?
        Нима не е казал Той ясно и определено: „ще съградя църквата Си, (именно една Църква, а не много, различни църкви!) и портите адови няма да ù надделеят“ (Мат. 16:18)?
        Нима можем да считаме тези слова на нашия Спасител за лъжовни, неоправдани в историята, като кощунствено признаваме, че „портите адови“ все пак са надделели на Църквата и са я разбили на множество различни църкви?
        Да не бъде! Не ще си позволим такава страшна хула срещу Сина Божий!
        Само Една — една-единствена Църква е основана от Въплътилия се Единороден Син Божий за спасението на човеците: тя е една, основана е от Самия Него, а не от обикновени грешни люде, съществувала е винаги, съществува сега и ще съществува неизменно до края на времето.

Пълната публикация прочетете тук

© Превод от руски език, Православна беседа. Оригиналната статия бе взета от http://www.dorogadomoj.com/dr63ave.html

Снимка: novoplovdiv.com