Св. ап. Павел пише: „даде ми се жило в плътта. . .” Защо има болка в живота ни?
– Бог не е дал болката в живота ни, а радостта и мира и щастието.
„За да имат живот, и да имат в изобилие.”. Това е учението на Христос.
Скърбите, изкушенията, изпитанията са резултат от отстъплението на човека, те са резултат от греховността на човека.
Сам човекът избягал от първоначалното място, от райското състояние, създавайки скърбите чрез отстъплението.
Бог не е наказващ, не иска чрез скърбите да ни накаже, понеже съгрешаваме пред Него. Напротив, иска да ни върне в правилния път на покаянието. С тази цел допуска различни болести и изпитания.
От любов, от човеколюбие.
Така трябва да го видим. Защото, ако казвахме, че Бог наказва, Той не би бил Същество, което е благо Само по Себе Си.
Бог по природа е благ. Любов е. Не е наказващ. Когато извел първосъздадените хора от Рая – казва св. Григорий Богослов – го направил, защото, ако човекът беше останал в Рая безсмъртен и не беше умрял, злото щеше да остане безсмъртно в святото място на Рая.
Човекът, който съгрешил, не трябвало да живее в Рая вечно. „В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш”, било увещанието на Господ.
Но понеже човекът излязъл от Рая, Бог човеколюбиво слязъл на земята, за да го отведе отново в Рая. Колко е голяма дълбочината и величието на нашия Бог! Не наказва, а каквото прави, го прави от любов.
Така е и в живота ни, когато вижда, че не вървим добре. Например съм монах. Ако не внимавам и се съглася със злите помисли, душата ми не е чиста, Светият Дух не почива в нея. Тогава Бог ще допусне изкушение, за да ми каже по този начин: Къде отиваш, как вървиш така?
Света Богородица ще ме изобличи, защото е съсъд на чистотата и в единственото, което ѝ харесва, е да вижда монаха чист и девствен по душа и тяло.
Ако аз отново не се съвзема и не разбера грешката си, нито възпитанието от Бога, тогава Бог ще допусне и други по-жестоки изкушения, тогава може и да се събудя. Върху тези, които не се освестяват, казва св. Никита Ститат, че пие от пелина на Божиите съдби. Пелинът е едно горчиво растение. Тоест дава ти по-горчива чаша, не за наказание, а за да се съвземеш.
Например, когато имаш гордост или тщеславие, ще допусне плътско изкушение, за да те смири и да видиш, че нищо не представляваш. Светият Дух ти е дал малко благодат, за да застанеш на нозете си, а ти проявяваш тщеславие и казваш, че нещо си направил или си нещо важно. Бог тозчас ще те възпита, ще те сдържи, за да не се подхлъзнеш по-лошо.
При някой, който е далеч от Църквата, може да допусне болести, икономически кризи или други терзания, с цел да го разтърси и да го доближи към Себе Си. Имаме много такива примери на хора, които не вярваха и след едно изпитание „познаха” Бога.
Познавах по-рано един „богослов”, който – тежко и горко – отричаше съществуването на живота след смъртта! Богослов, учител даже. . . Казваше на детето му: „Детенцето ми, не вярвай! Не съществува нищо след смъртта. Нито вечен живот, нито нищо“. Разруши надеждите му за възкресение, което е основата на християнския живот. Детето промени своя начин на живот и по-късно изпадна в такава меланхолия, че стигна до самоубийство. Обеси се. . .
Но как се намеси Бог?
Братът на бащата – тоест чичото на детето – който не знаеше нищо за разговорите, които имали баща и син за вечния живот, видял в съня си детето да му казва: „Да отидеш да кажеш на баща ми, че съществува вечен живот”!. Той се изумил. Отива и намира брат си и му казва това и това видях в съня ми. Защо ми каза така детето ти?
Бащата започнал да си скубе косите!
Аз съм виновен, че се самоуби! След този шамар този човек направи огромна промяна и стана съзнателно подвизаващ се християнин.
Бог допуска скърбите винаги, за да излезе нещо добро чрез тях. Иска да го освести грешния или да ограничи греховността му. Да възпре злото, както прави днес в по-широк смисъл в света.
Виждате, че стават войни. Бог допуска това, за да може човечеството се вразуми. Наистина, хората се събуждат. Поспри се за малко, казва. Какво правим тук? Къде отиваме? Съществува един всеобщ протест срещу войната. От друга страна, иска да направи добродетелния още по-добър. Да увеличи неговата добродетел.
Например през колко неща преминал Йов. Бог дал на дявола право да му причини всичко, само душата му да не докосва. Отнел му стадата, децата, жена му го обвинявала, тялото му се разболяло и страдало. Всичко се стоварило върху него.
Но той устоял. Стълб на търпението.
Дяволът нищо не може да ни направи.
Каквото Бог допуска – скърбите, изкушенията са поводи, за да станем по-добри, да увеличим нашата добродетел.
Отнеми изкушенията – казват отците – и никой няма да се спаси.
През изкушенията ще влезем в царството небесно.
Скърбите и утесненията ще са наградите и знаците за победата, които ще носят върху дрехата си тук всички спасени мъченици, изповедници, преподобни и праведници.
Те ще са хвалба за всеки християнин.
