Скъпи братя и сестрици, българи, предлагам ви тема с продължение – узаконяването на кражбата на деца от държавата чрез ЗСУ И ЗЗД.Трябва да знаем Истината и Тя ще ни направи свободни. А истината е, че зад детененавистната и антисемейна “Стратегия за детето” идеологически стои УНИЦЕФ (ООН). Ръководната и овластена институция на УНИЦЕФ у нас е ДАЗД (МС), обединяваща в организация децата на България, наречена Национална мрежа на децата. ДАЗД, чрез десетки променени в годините и новосътворени закони, наредби и кодекси, с помощта на държавните институции МТСП, МОН, МЗ, АСП и над 100 чужди соросоидни НПО-та е готова и екипирана за въвеждането на новото “Еничарство” спрямо нашите деца.Тук ще ви представя накратко технологията на отнемане на деца, узаконена с въвеждането на ЗСУ в сила от 01.07.2020 г. Запознайте се с текста на официалния сайт на УНИЦЕФ под надслов “Насилие над деца”.

Мая Стоянова

Ако имате съмнение, че дете е жертва на насилие, носите моралната и гражданската отговорност да подадете сигнал до отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или МВР!

Къде да сигнализираме за насилие над дете?

Според Закона на закрила на детето, всеки гражданин има задължение да помогне на детето да приключи тормоза към него и да получи адекватна подкрепа от специалисти, за да започне процеса по възстановяването от травмата, която насилието му е нанесла. Не е необходимо лицето, подаващо сигнала за дете в риск или сигнал за насилие над дете, да е представител на институция. Може да е познат, съсед или случаен свидетел.

Сигнали за деца в риск или жертви на насилие може да се подават електронно или на следните телефонни номера в страната:

– Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и на тел. 112
– Държавна агенция за закрила на детето: тел. + 359 2 9339011; факс + 359 2 9802415; еmail: stopech@sacp.government.bg
– Зона ЗаКрила София, покрива областта – 0876692280, телефона е 24/7
– Зона ЗаКрила Монтана, покрива областта – 0897011347, телефона е 24/7
– Зона ЗаКрила Шумен, покрива и областта – 0893361104, телефона е 24/7Координационен механизъм за обгрижване на деца в случаи на насилие или риск от насилие:Задължения на органите за закрила на централно и местно ниво и останалите ангажирани субекти по настоящия Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Процедура за взаимодействие при сигнал за дете, жертва на насилие или в риск от насилие.В случай, че сигналът за насилие бъде приет от някой от визираните органи за закрила – получен от ДСП/ОЗД, ДАЗД или МВР /съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето/, той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето / в §1, т.15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадено определението “Настоящ адрес на дете” е адресът, на който детето пребивава/. Във всеки един отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение, като той определя определен отговорен социален работник. В отдел „Закрила на детето” се определя отговорен социален работник, който извършва проверката на сигнала до 24-часа от постъпване на сигнала. След приключване на проверката от социалния работник, ако бъде идентифициран риск и бъде отворен случай се изготвя доклад с резултатите от проверката, като копие от доклада и сигнала се представят на задължителните участници в мултидисциплинарния екип – представител/и на кмета на общината, района или кметството; представител на Районните управления на МВР по места – районен инспектор, или инспектор Детска педагогическа стая, или оперативен работник и др.; както и съобразно конкретния случай – Регионален център по здравеопазване; личен лекар на детето, представител на „Спешна помощ”, завеждащ отделение в лечебното заведение подало сигнала и др.; Регионален инспекторат по образованието към Министерство на образованието, младежта и науката; директор на училище, детска градина или обслужващо звено, класен ръководител на детето или групов възпитател, училищен психолог (педагогически съветник) и др.; Местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни; районен съдия; районен прокурор; управителен орган на социална услуга – резидентен тип и други по преценка на ДСП/ОЗД (ако се издава заповед за извеждане на детето извън семейството и настаняването му в услуга – резидентен тип), ако и когато следва да се ползва такъв; специалист при доставчик на социална услуга в общността, ако и когато следва да се ползва такъв. Отговорният социален работник в рамките на 24-часа, необходими за проучването на сигнала, свиква по телефон в най-кратък срок работна среща на мултидисциплинарния екип. Мултидисциплинарният екип на местно ниво следва да си постави единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение.В Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето са дадени определенията на понятието насилие и видовете насилие: § 1. По смисъла на правилника: 1. “Насилие” над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. 2. “Физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. 3. “Психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. 4. “Сексуално насилие” е използването на дете за сексуално задоволяване. 5. “Пренебрегване” е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи. В Закона за закрила на детето е дадено определението на „дете в риск”. §1.т.11. “Дете в риск” е дете: а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му; в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; г) което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания, констатирани от специалист; д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.” В чл.2 от Закона за защита от домашно насилие е дадено определението: на „Домашно насилие”: „Чл.2. (1) Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. (2) За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Източник: https://www.unicef.org/bulgaria/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0

За цялата технология на отнемане на деца от социалните, която е в сила, можете да прочетете тук: https://nesisam.org/2020/07/13/dokumenti-strategia-za-deteto/

Снимка: unicef.org