Скъпи братя и сестрици, православни българи, ето още едно потвърждение за страшните последствия за нас, вярващите, от езическия сатанински празник Коледа. Най-страшното, видно от библиографията, която предоставя о. Ивайло Вутов е, че коренът му иде от България. И нека не се чудим защо Бог оттегля благоволението си от нас маловерните и неблагодарни българи, избран народ, комуто Бог дари стотици верни свои служители – светци и мъченици в Христа, начело със светия цар Борис Михаил Покръстител, превърнали ни от диво езическо племе в избран православен народ, и които не престават да предстоят пред Бога и непрестанно да се молят за нас, потъналите в заблуди, неверие, езичество и окултизъм днешни българи.

След комунизма вярата ни в Бога не се върна, не върнаха вероучението, никой не сее Словото Божие ни сред млади ни сред стари, никой не отваря очите на народа за сатанинската същност на тези „традиционни празници”, никой не призовава към четене, опознаване на животворящото и спасително Свето Евангелие – Словото Божие, на самия Спасител Иисус Христос, в Когото е единственото ни спасение.

Всички, от поколения предавани ни езически празници, чрез които се кланяме на незнайни богове като коледарство, нестинарство, мартеници, кукерство – представляват поклонение на езически бесове и принос на жертви, в повечето случаи нашите деца…

Защо ли в Перник дойдоха всички най-големи беди в последната година…

Отворете очите си за истината, православни!

Нека всички се покаем ако са ни мили децата, ако чакаме помощ от Господа.

Бог поругаван не бива!

Не можем да служим и на дявола, и на Христа!

Господи помилуй…

Амин!

Мая Стоянова

Протоиерей Ивайло Вутов

21 декември в 3:19 ч.  ·

Днес сме 21 декември и за пръв път, заради вас моите дълготърпеливи и многомилостиви православни читатели, ще направя нещо непланирано и неочаквано за вас самите, а именно бидейки подбуден от вашите подранили празнични поздравления, дни преди светото Рождество Христово и започналото вече духовно „торнадо“ свързано с познатата ви тема: „ Духовната подмяна на „Рождество Христово“, от нашите неуки българи с Неговото езическо празнуване под името „Коледа“ чрез коледарските песни и благословии!“, за пръв и последен път ще копирам моята (леко редактирана) миналогодишна Проповед, по тази тема и накрая с малко неочакван от вас (мой) хумор, ще ви припомня няколко коледарски песни, които вече никой българин не помни и няма никога повече да запее, покрай познатите на децата ни, английски и американски Рождественски песни (някои от които нямат нищо общо със светото Рождество Христово!). И така, нека да се върнем една година назад: + Всеки ден, по-цялата земя, ние православните свещеници принасяме на Бога, своите молитви, моления, св. Литургии за Спасението на всички вас православни християни и на целият свят. И за всеки един от вас ревностните православни християни е пределно ясно, какво е духовното участие на нас православните свещеници във вашето вечно Спасение?!! Но, зад познатата на вас, наша духовна Служба има още една непозната ви, наша свещеническа страна, а именно на нас православните свещеници (особено на тези, които служат в селските енории), се пада и ролята да бъдем последните посредници между православните ни предци и вас техните пра-пра-пра внуци. И когато в тишината и самотата на храмовете ни, отваряме за пореден път старите библиотечни църковни книги и регистри от 18, 19, 20 век и започваме да разчитаме с любопитство избледнелите послания на нашите предци, ние свещениците винаги стигаме до единственият правилен извод, че не можем да ги забравим и заличим завинаги в името на студеното ни, бездушно, компютърно настояще!!! Затова, днеска ще навлезем до глава в нашето Възрожденско минало, за да извадим на бял свят забравената Истина, за „Св. Рождество Христово“- Коледата и неочакваната религиозна страна на коледарските песни и благословии!!! И ето че настана времето да „отворим“ горещата религиозна тема за Коледата и коледарите!!! Годината е 1844, когато в Австроунгарската Империя един неизвестен за просветена Европа, българин-родолюбец, Христаки Павлович ще отпечата своята малка книжка „Царственик или история болгарская“, която ще плъзне като бурен огън сред нашите поробени прадеди. И в нейните страници с кратки истории за нашите български реални или митични крале и царе, за пръв път се появява името и на митичният крал Коледа, който управлявал в 4745 от създанието на света: „…. Той бил много нечестив, зъл, сластолюбец, блудник, баща на всяка неправда и мъчител немилостив. Изпървом се кланял на римските идоли, а после поискал да бъде Бог и заповедал народу, да му се кланя като на Бога, а не като на крал. И освен това установил да играят и да пеят това идолобесие: -Бог се роди Коледа! Нему се родиха двама синове, от които первий се наименова Болгь, а вторий Бремь. После же него убо за нечестието му, с гром го порази Богь и изверже окаяната своя душа!“ В резултат на тези слова, в нашият Възраждащ се народ и духовенство, най-накрая се появила непоклатимата историческа информация и религиозен аргумент, срещу този нереален Крал, чиято възхвала ревностно разпространявали нашите коледари през цялото турско робство, поради което и до днес светата ни Църква, е дистанцирана и от тях и техните коледни песни! И ето, че идва нашето така жадувано Освобождение и сред българският народ от Добруджа до Солунско, Тракия, Македония и западните български Покрайнини масово плъзват родните ни учени, учители, краеведи, които ревностно започват да събират и записват всичко оцеляло от нашите вековни народни традиции, песни, обичаи, вярвания, преди да бъдат забравени окончателно, поради политическите причини и нахлуващата очароваща интелигенцията ни, западна култура и образование! И сред множеството издадена литература, с откритите и събрани безценни български песни, традиции и вярвания се появява една твърде важна за нас поредица от книги: „ Сборникь за народни умотворения, наука, книжнина“ издателство на Министерството на народното просвещение, кн. IX, 1893” В която съвсем случайно воден от моето човешко любопитство и любов към моите забравени български предци, попаднах на това листче информация, която буквално преобърна представата ми, за Коледа, поради което заради вас, копирах, доколкото можах оригиналният текст!!! +++ Коледа (calendae, холеуда, Мi.,Die Fremdwin den slav Sprachen, 27, Сhristl. Тerminologie 22, 23, Еt Wb. 123 и пр. Веселовскiй, Разъсканiя VI-Х, 103 и сл. Сihac П, 69 и др. Кrek, Еinl. 822, Маchal 189 и др.). За да си обясни тая етимология „Коледа“, народътъ си измислилъ единъ особенъ царъ Коледа, когото е смесилъ, както се вижда отъ следнето, съ Ирода, убиецътъ на 12.000 младенци. Въ Горня Баня коледарите расказвали на Хр. П. Костантиновy, че коледарските песни били останали отъ времето на царъ Коледа. (Сбм. I. 3 отд. стр. 1. заб. 1). Единъ старъ калугеръ отъ Суковския мънастиръ обяснилъ на Качановски, че празникътъ Коледа е останжлъ отъ некой си царъ Коледа, който царувалъ въ Пиротския окръгъ, а единъ слепецъ отъ Мелнишко тълкувалъ празднyванието на Коледа тъй: „-12.000 отъ Ирода заклани младенци били въскресени по Божия заповедъ отъ неговия ангелъ; въскръсналите глави продумали: „Стани, Коледе, Коледе!“. Отъ туй време, за споменъ на събитието, православните християни празднуватъ „Коледа“ и „Сурова“ (Кач. 2.) Че царъ Коледа не е нищо друго освенъ Иродъ, преображенъ подъ влиянието на народната етимология, се вижда и отъ следнето предание, записано отъ учителя Хр. М. Ковачовъ въ село Арапово (Карловска околия): „Коледа се казвало за туй така, защото били избити за Христа 14.000 деца, които били заклани, та отъ думите: „коли-детца“ станало Коледа (за по-кратко).“ Също и въ Ахъ-Челебийско: „Колада тъй се казвало, защото са исколили децата за И. Христа, та е останъло името отъ Коли, Коли, Колада“. Шишковъ. Въ Прилепско, както ми съобщава г. М. Цепенковъ верватъ, че Коледа се казва така, защото „абер ни чинеле, да ѝ колиме праcѝнята.“ Теодоровъ въ своя „Приносъ къмъ въпроса за бълг. носовки“ (ПСп. 1882 III, 144), като се пита, какъ са получили Брациговци формата „Коленда“ и съ приели исключително Коледа (нам. Коленда), казва, че за сега не може това лесно и верно да се определи, защото липсва потребниятъ материялъ. За Коледа той е на мнение, че е взето отъ Тракийските българи „или е просто така донесено отъ Македония, тъй като и тамъ покрай правилното Колен-де(тца); (въ Магарево, вж. Мил. 523) живее обновеното „Коледе“ въ Кукушъ“!!! И така благодарение на нашите първи български етнографи, пред нас изплува една съвсем различна представа за езическата Коледа, като наш забравен в тъмното турско робство църковен Празник, в който всъщност се напомня за цар Ирод и Заколването на 14.000 деца, откъдето идва и забравеното име на Празника: Колен-де(тца), Коледе (Кукуш), Коледа съвременно произношение! А, на вас православни българи оставям сами да решите за себе си, дали това е стар ненужен езически Празник или е стар православен Празник, оцелял от времената на св. свщмчк. Евтимий, Патриарх Български?!!! И преди да завърша за пръв път, ще си спомним за древните коледарски песни, записани в началото на 19 век, които векове подред са давали радост и надежда в сърцето на нашият поробен православен народ: +Благословение на домакин:

Каде Цана, цанувахме,

Каде Бога богувахме,

Дойдохме у нашего домакина

Да го развеселим. Он би весел.

Та ни зарадува, та ни обрадува,

Него Господ

Сос оратни воловци

сос бързи коньовци,

сос ягни овчици.

Та го дари Госпот:

Кого лъжичка, кого паничка, А него колесничка сос злато и сребро. Речете дружина. Амин.

+ На домакиня:

Тази наша домакинка

Тя е носена и подносена

Като риба дълбочина,

Като орел височина,

И като сврака с устрена опашка

Тако ми слава домакиня

Речете дружина. Амин.

+ На детенце

Тази малка нивица,

у нивица крушица,

Под крушица лулчица,

у лулчица детенце;

Майка му го люляше Баща му песни пеяше:

„Расни Стоянчо, порасни

Та да тръгнеш по бащин си занаят,

расна Стоянчо порасна,

Направи си самур калпак,

Запаса си меден кавал,

Па си тръгна по седенки, по белилки,

така и баща му чинеше на млади години.

Тако ми слава дружина. Амин.

+ Песен на момци.

Седи юнак на край море

На край море на постеля

Постелки му сребарени,

Възглаве му сребарени, Вечера му морска риба,

Морска риба, динско вино.

Слугарят му, малка мома.

„Наш юначе, пий юначе, ненапивай чаша вино,

я напивай малка мома

Бело лице лебедено,

черни очи черешеви.

Прости юнак таю вечер,

Яла юнак утре вечер, докле несъм вечерала,

Вечерала , нелегнала, и портите преключила,

Върло псето прехранила, прости юнак тая вечер.

Дойде юнак сетна вечер, мома била вечерала,

вечерала и легнала, портите ие преключила,

върло псето прехранила.

Добър юнак, порти бийе, порти бийе люто кълне.

Где го зачу малка мома, та искочи гола, боса,

Бързо расключи портите, прехвана му врана коня,

Окачи му зоп пченица

И прекани добър юнак, въведе го пренесе му, морска риба, динско вино. Речете дружина. Амин.

+ На мома

Пофали се малка мома, че е мома най-хубава,

По хубава от слънцето, по гиздава от брата му,

от брата му, од месеца.

Од де зачу ясно слънце, той си мома одромане:

„Мари моме, малка моме! Ти ли се тъй пофали?

Че си мома най-хубава, по хубава от слънцето,

по гиздава од брата му, од брата му, од месеца?

Нека сторим вяра клетва, да се личим, да се красим,

Од истока до захода“ Влезна мома в тайнова си, в тайнова си ламперишка,

та надяна всичко ляпо, всичко ляпо коприняно, ошт по ляпо сандалено.

Излязла йе вжи на двора, да се личат по хубости,

Од истока до захода. Личили си по хубости, дойде мома по-хубава

од милното ясно слънце, од брата му, од месеца,

ясно слънце одромане; „Мари моме, малка моме!

Я влезни си ти във къшти, сос да греим до две слънца; изгоряха жетварите

жетварите на полето, косачите в ливадите, орачите в угарите, офчарите пот сиенките

Кажете дружина: Амин.

+ На духовни лица:

Замъчи се Божа Майка, от Игнатя до Коледа, да си роди млада Бога,

Всички съ се превървяли, да ми гледат млада Бога.

Поканиха свет Ивана, да ми кръсти млада Бога. Свети Иван одромане:

„Та што мога да си кръстя, да си кръстя млада Бога? Ас съм слама, Той е оген“

Млада Бога одромане: „Приеди, приеди свети Иван: -Да оставиш Божи закон

Свети Иван се зарадва, па запретна бели ръки, и засука силно скуте

силно скуте за пояса, и иссука до три свешти, свешти зема ф лева ръка,

А в десница млада Бога. Млада Бога от хубости, свети Иван от парости.

Ръки му се посребриха, скуте му се позлатиха, брада му се маламоса, тебе пеим домакине,

речете дружина. Амин.