Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;
(Първо съборно послание на св. ап. Петра 5:8 )
Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
(Деяния на светите Апостоли 20:31)
…и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
(От Лука свето Евангелие 21:36)


Скъпи братя и сестрици, българи, Бог ни призовава за будност и трезвост. Протяга денонощно ръце към нас, маловерните и потънали в грехове, българи. Праща ни изпитания, най-голямото, от които коронавируса, за да ни отрезви и да изпита вярата ни.

Не позволява затварянето на храмовете за да ни даде последен шанс, сега, по време на Великия пост, времето за денонощен пост и молитва, за осъзнаване на греховете ни и за спасително покаяние за делата ни на гордост, страст, похот, сребролюбие, омраза, осъдителност, лукавство, интригантстване, предателство, бунтарство, детеубийство, безчестие, богоборчество.

Той ни чака в храма да се покаем сърдечно, за да ни прости, като увенчава покаянието ни с покана на Своята Тайна Вечеря (Светото Причастие), която устройва за всеки покаял се и повярвал в Него грешник, за всеки който като митаря, блудницата, разбойника на кръста, бива осенен от истината за своето грехопадение и с горчиви сълзи се кае, коленичи пред Бога и Неговите служители тук на земята (свещениците изповедници), и в съкрушение проси опрощение на греховете си. Венецът на Свише подаденото ни опрощение и освобождение от бремето на греха става единствено със Светото Причастяване с Тялото и Кръвта Христови, претворени в хляба и виното, които свещеникът ни поднася в Светия Потир, както Иисус Христос преди 2000 години го поднесе на дванадесетте апостоли по време на прощалната Тайна вечеря, та всички пиха от него за опрощение на греховете си и ядоха хляба – Христовото тяло, за Негово възпоменание. И в тази последна вечер, преди Юда Искариотски да го предаде, за да се изпълни спасителната Му мисия за човечеството, най-вече за тия, които ще повярват и повярваха в Него, Той, Богочовекът, докрай послужи като изми и краката на учениците си и им показа как да постъпват спрямо човеците, призова ги да разнесат Благата вест за спасението по целия свят, та колкото може повече човеци да познаят истината, да повярват та да бъдат спасени…

Защо отново и отново поставям акцент върху Покаянието, скъпи приятели…
Защото в ПОКАЯНИЕТО е единственото ни спасение…

Защото всички много, много съгрешихме пред Бога, всеки поотделно и всички заедно, повече от Содом и Гомор съгрешихме, повече от Вавилонци, Ниневийци съгрешихме…

Нека вземем само невижданото в историята на човечеството посегателство върху християнското семейство – най-малката Христова Църква, което ние допуснахме и някак толерираме…

Ами посягането, приватизирането от страна на държавата на децата ни, откровеното им развращаване, наглото посегателство върху невинните им душички, съсипването на психиката им, подстрекателството им към похот, непокорство, зомбирането им с психотронни средства и технологии, основна стратегия и политика на радетелите на Новия Световен Ред, обслужвани от нашите управници, какво е?!?

Вижте статистиката за абортите (детеубийството) – смъртен грях.
Само за 2018 година са били умъртвени 62 млн. Божии творения по настояването! на техните майки, родители…

Помислете само колко млади хора у нас живеят в безбрачие – грях!

Статистиката показва, че 60% от новородените у нас са извънбрачни…

Ами узаконяването на еднополовите бракове, благославянето им от протестанти и католици, осигуряването им на право да осиновяват, отглеждат и възпитават деца…

И днес питам, къде сте вие евангелисти, протестанти, правозащитници, които претендирахте в Името на Христа, да браните българските деца и семейства?
Питах и преди, имате ли моралното право да поведете българските православни родители и семейства в битката за отстояване на Христовото семейство – Домашната Църква?
Отговор няма да получа, но нека се знае…
Пази вярата си, българино, брате, защото в нея е спасението ни…

Ами узаконяването на сурогатното майчинство…

Ами узаконяването на педофилията и налагането на доскоро третираните като психиатрични отклонения състояния, като норма и съдебно преследването на тези, които не ги приемат, християните?

Ами уличаването на Ватикана в педофилия?

Ами създаването, толерирането и налагането от ООН, ЕС, Световните правителства, на наказателните, фашистки по естество „социални служби” като норвежката Барневерн, например, отвличащи без съд и присъда децата от собствените им родители, съсипващи душите и животите им, и правещи бизнес от това?!?

В същото време на християните в САЩ и Канада се забранява да осиновяват деца и биват преследвани и затваряни в случай, че откажат собствените им децата да бъдат подложени на задължителното там сексуално образование…

И какво очакваме, православни българи, братя и сестри мои…

Не е ли Бог крайно търпелив към нас, загубили разсъдъка си, човеци?!?

Дали тази пандемия не ни я праща като наказание, но и като последно предупреждение към Своите си, православните, да се отрезвят, да осъзнаят греховността си, да се Покаят за да може Той, Бог Отец, Син и Светия Дух, да ни помилва и спаси… Да отмени наказанието, надвиснало като Дамоклев меч над всички нас, над съдбите на децата ни – над Божието наследие, подарено и поверено ни в израз на най-висша милост към нас, земляните, за да ги отглеждаме, да ги възпитаваме в закон Божии и послушание, за да служат като нас Богу, за да расте християнския род, да обладава земята и да не дава място на злото, на слугите на дявола…

А какво стана?!?

Ние сами отстъпихме дори от децата си, сами ги убиваме още преди да се родят. От Божии творения, дошли с мисията да разширяваме Божието царство, да уголемяваме Божията Любов, да пазим страх Божий, да творим блага, да носим Неговия Мир и разбирателство на земята, ние се превърнахме в слуги на дявола, топло-хладни, религиозни, горделиви, обожестяващи себе си, робуващи на страстите и умовете си, паднали хора…
Дяволът успя при много от нас, дори при тези, които заявяват, че са християни…

Само погледнете наоколо, дори и в богословските среди има голямо отстъпление от правата ни вяра. Флиртуването с католици и протестанти, толерирането на ересите и сектите, опитите за модернизиране на апостолската ни Света Православна Вяра, завещана ни от Самият наш Господ и Спасител Иисус Христос, говорят за това…

През Двете хиляди години на гонения, нашите богоносни и богоречиве предци, светци и мъченици, устояха, създадоха темелите – догматите на Църквата, оставиха ни Преданието, житията си, историята на Църквата, Евангелията, Свещените книги за поучение, за духовно укрепване в дни на гонения и скръби.

Сам Бог за нашето спасение основа Своята Света Църква, която е Една, Свята и Съборна, Църквата на Апостолите, чиято глава е сам Господ Иисус Христос, а ние верните – нейното тяло.

Бог промисли за всичко като ни даде Своите Божествени Тайни, Божествените инструменти за опрощение на греховете ни и за подготовката ни за вечен живот, състоящи се в Кръщението, Изповедта (Покаянието), в светата Божествена Литургия, в Причастяването с Тялото и Кръвта Христови, в Миропомазанието, в Молебените, Маслосвета, Водосвета, които единствено и само могат да бъдат отслужени в Божия Храм, където Сам Господ Иисус Христос и Светия Дух присъстват и участват в Тайнствата.

И тези Светини са ни дадени не за еднократна употреба, а за постоянна употреба. Чрез многократното ни участие в тях ние получаваме Божията помощ за оставяне и очистване от греховете ни, за постигане на смирение, за получаване на Божието помазание, Божието освещение, Божията любов в сърцата. Чрез тях се обновява греховното ни естество, измиват ни от греха, избелват ни, очистват ни както златото се пречиства през огъня, за да станем нови, Божий по естество, просветени, смирени, любящи хора, християни, които чрез многократно причастяване с Тайните Христови, отворят сърцата ни и живота ни за Христа за да ни освети Той, защото само Нему е присъщо да го стори.

Господ Иисус Христос ни призовава „ Бъдете свети, както аз съм свят”.

Но този Му призив може да се изпълни само ако го пожелаем, ако го потърсим, ако поемем кръста си, ако въпреки страданията осъзнаем, че спасението ни е само в Него, в Покаянието и в Причастяването с Неговите Свети Тайни, при това не еднократно, а докато сме живи…
Защото нашето пътуване към Горния Йерусалим, към вечния живот при Отца, минава през изпитанията по време на краткия ни живот тук на земята, който никак не е лек..

Нашият Господ и Спасител ни го показа. В трите години на денонощно служение Той, Богочовекът, чист като сълза, не познаващ грях, живя между нас, показа ни що е кротост и смирение, що е покорство пред Отца, що е служение и милосърдие, що е посвещение и любов, що е саможертва, как трябва да понасяме страданията, даде ни Църквата – Лечебницата за всеки вярващ, даде ни Тайнствата Си за нашето спасение и освещение…

Даде ни Себе Си, пострада за нас … Ние, неблагодарните човеци Го убихме, но Той никого не осъди, слезе в Ада, смаза главата на змията (дявола), отне силата му, освободи пленниците на греха и на Третия Ден, ВЪЗКРЪСНА от мъртвите, като дарува вечен живот на всички, които повярваха и на тези, които и днес вярват в Него…

Днес, антихристите, които владеят съзнанието, душите и поведението на хората от света, затова искат да затворят храмовете.
Сега разбирате защо това се случи навсякъде на запад, дори затвориха храма на Божи гроб, в Израел…

Войната на 21 век е война срещу християнството, срещу Христа и неговите последователи.
Не го казвам за първи път…

Гонения срещу нас и нашата Света Съборна Православна Църква винаги е имало, но никога не е са били така прикрити, така лукави…
Нека не забравяме, че битката ни е срещу духове без плът и кръв, срещу началствата и властите, срещу поднебесните сили на безчестието и злото и техните слуги тук на земята, тези които днес използват това биологично оръжие за установяването на Нов Световен Ред.

Тази битка не е наша…
Тази битка е на Бога!

Нашата битка трябва да е за нашето лично спасение и за това на нашите деца и семейства.

Нашата битка трябва да е с нас самите, с нашата гордост, страсти и похоти, с нашия ум, емоции и чувства.

Без Покаяние, без искрено търсене на Божията помощ, без усърдно участие в живота на Църквата, без Причастяване, без Смирение и пълно послушание и следване Волята Божия, няма да има спасение за нас, скъпи братя и сестрици, няма…

Бог не ни е обещал просперитет, комфорт и спокойствие…

Бог ни е обещал скърби казвайки:

„Скърби в света ще имате, но дерзайте, Аз победих света!”

Ето, Той ни дава рецептата, дава ни решенията, подарява ни Самия Себе Си, за да ни спаси, нас и семействата ни. За да бъде отменена смъртната ни присъда като народ, трябва да започнем от себе си…

Нека се покаем всички, братя и сестрици, българи…
С цялата си грижа и любов към вас,
Мая Стоянова