Днес, в дни на невидимо и коварно гонение на Светата Православна Църква, на постоянни посегателства върху завещаните ни от Бог Отец закони, догмати и заповеди, и приведени в сила и на дело от Единородния Син Божий – Премъдростта Божия и Словото Божие Иисус Христос, който заради нас, окаяните грешници, повредените от греха, слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария и стана един от нас, от любов към нас и заради нашето Спасение, който пое греховете ни върху си и на позорния кръст бе разпнат заради нас, заедно с престъпниците, който бе похулен, бит и линчуван, прободен и убит заради нас, който пое върху си цялата помия, в която бе затънал света, но не на всички, а само на тези, които повярваха в него, които се покаяха и оставиха срамните си грехове, езически кумири, сребролюбие и похот…
За тях Той умря и продължава да умира всеки ден в продължение на 2000 години, слезе в преизподнята, унищожи силата на дявола за вечни времена, освободи затворниците от греха за вечен живот, и възкръсна за тях на третия ден според писанията, и възлезе на небесата и седи от дясно на Отца, и пак ще дойде, скоро, при Второто Си Пришествие, да съди живи и мъртви и Царството Му, няма да има край!
В това царство ще влязат само верните, тези, за които Той, Христа Спасителят създаде земната Си Църква, и приключвайки земния си път на служение утеши учениците си с думите:
„Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят (Светият Дух) няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.”
(От Иоана свето Евангелие 16:7-11, 13-14)
Да, встъпвайки в служение, Бог Син се кръсти с вода от св. Пророка Йоана Кръстителя и върху Него слезе Духа на Истината, Светия Дух, а на Петдесетница, след възкресението и възнесението му, Светият Дух, който от Отца изхожда и който е говорил чрез пророците, слезе като огнени езици върху учениците Му.
Така, със Светия Дух Неговите ученици бяха въведени в служение и бе им заръчано да благовестят и да призовават народите към покаяние и спасение, защото Спасител ни се роди!
Така бе създадена Вселенската Света Православна Църква, тялото Христово, чиято Глава е сам Иисус Христос…
Защо я сътвори Бог?!?
За нашето Спасение, скъпи братя и сестрици, защото само там, в лоното на Църквата, този животворящ организъм, в който по Божията промисъл е заложено всичко, необходимо ни за нашето спасение: светите животворящи Тайни Божии, най- съкровени от които – тайнството Кръщение, Миропомазание и Причащение със светите Кръв и Тяло Христови, Светата Божествена Литургия, без които нашето спасение би било невъзможно…
Както Спасителят Иисус Христос е Един, така и Неговата Свята Църква, тялото Христово – е Една!
Само в Неговата Една, Света Съборна и Апостолска Църква по време на светите Тайнства, по време на Светата Божествена Литургия слиза Светия Дух и претворява виното и хляба в животворящите и очистващи от всяка нечистота Кръв и Тяло Господни, с тях Той Сам влиза и очиства покаялите се Божии чада от греха…
Боже, каква милост е това към нас, окаяните!
Проумейте, братя и сестри!
Бог е Един в Света Троица и Църквата Му е Една!
Не се лъжете, скъпи братя и сестрици, спасение извън Едната Света, Съборна и Апостолска Христова Църква – няма!
Не слушайте пасторите, вълци, преоблечени в овчи кожи, които ви зоват в техните „църкви“…
Да, има много „църкви“, включая и „църкви на сатанистите“, но Божията Църква – Е ЕДНА!
Четете Символа на вярата, Евангелието, Преданието, житията на светците и мъчениците за Едната Света Православна Христова Спасителна Вяра, изучавайте Светата си Православна Вяра, не пропускайте Света Божествена Литургия, слушайте Словото от устата на свещенослужителите, кайте се, прощавайте си, причащавайте се, пазете Божиите заповеди, мачкайте егото, предавайте себе си и близките си в Божиите любящи ръце, смирявайте се пред Бога, уповавайте се Нему, търсете Неговата помощ – сами, повярвайте ми, не можем да сторим нищо, обичайте хората, всяка Божия твар, отдавайте милостиня, отворете сърцата си за Божията Премъдрост, Любов и Истина, и Иисус Христос, нашият любящ Господ и Спасител, ще влезе и ще вечеря с вас и ще свие гнездо във вас… ще ви освети и облагороди, ще ви направи Свои възлюбени чада…
Това е пътят на нашето спасение, братя и сестрици…
Бог всичко е промислил и осигурил за да стигнем до Небесния Йерусалим…
Само трябва да го пожелаем и да го потърсим с цялото си сърце и душа..
Това, което ни пречи да преминем по този път за да се спасим е грехът и високото ни его…
Всеки, който има грехове и не се кае за тях, живее в заблуда…заради тъмнината в душата му…
Такъв човек, бидейки подвластен на греха, на похотите, страстите и зависимостите си, е сляп и толерантен към греха и на околните…
Дяволът ни контролира чрез ума, волята и чувствата…
Затова не можем да четем и разбираме Евангелието и Писанията, не искаме да влизаме в храма, не желаем да се каем, да се причастяваме…, затова ни е страх… от всичко, дори да ходим на църква…
Бог не е в страха, скъпи приятели, Бог е безусловна любов и всичко, потребно за нашето спасение е в Православния Храм…
И Той самият е там, и ни чака с протегнати ръце и кървящо от болка заради падението и отстъплението ни сърце…
Разпъваме Го всеки ден, но се кичим незаслужено с най-святото име, „Православни”…
Да си православен е преди всичко отговорност… и то пред Царя на Царете, пред Предвечния наш Творец, Вседържител и Спасител Бог Отец, Син и Светия Дух, пред Този, който доброволно се разпна и умря за нас за да живеем ние, православните…
Боже, вразуми ни, умъдри и отвори очите ни за истината…. Прости ни, Господи, Спасителю святии, наш…
Амин!
Нека Нему отдадем всяка слава, чест и поклонение – на Отца и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков,
Амин!
Ръководена от любов към всички вас, мои приятели, ваша сестра в Господа, Мая Стоянова
+++
НИКЕО-ЦАРИГРАДСКИ СИМВОЛ НА ВЯРАТА
(Символ верую)
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин.
+++
КАКВО Е СИМВОЛ НА ВЯРАТА?
„Основи на Православната вяра”
Епископ Александр (Милеант)
Символът на вярата е молитва, в която са изложени накратко и точно основните истини на православната вяра.
Човек без вяра е като слепец. Вярата дава на човека духовно зрение, помагащо му да вижда и разбира същината на това, което ни заобикаля: как и защо е сътворено всичко, каква е целта на живота, кое е правилно и кое – не, към какво трябва да се стремим и т. н.
Още от древността, от апостолски времена, християните използвали така наречените символи на вярата, за да запомнят основните истини на християнската вяра. В древната Църква съществували няколко кратки символа на вярата. През IV век, когато се появяват лъжеучения относно Бог Син и Светия Дух, става необходимо да се попълнят и уточнят предишните символи.
Историческа справка
В древност, още от апостолските времена, християните използвали така наречените „символи на вярата“, за да си припомнят основните истини на християнската вяра. В древната църква съществували няколко кратки символа на вярата. В IV век, когато се появили лъжовни учения за Бог Син и за Светия Дух, се появила нуждата първоначалните символи да бъдат допълнени и уточнени.
Символът на вярата, за който става дума, е съставен от отците на Първия и Втория Вселенски Събор. На Първия Вселенски Събор били написани първите седем члена на Символа, а на Втория – останалите пет.
Първият Вселенски Събор се състоял в град Никея през 325 г. от Рождество Христово за потвърждение на истинското учение за Сина Божи против лъжеучението на Арий, според което Синът Божи е творение на Бог Отец.
Вторият Вселенски Събор се състоял в Константинопол през 381 г. за утвърждаване на истинското учение за Светия Дух против лъжеучението на Македоний, отхвърлящо Божественото достойнство на Светия Дух.
По имената на градовете, в които се събирали Отците от Първия и Втория Вселенски Събор, Символът се нарича Никео-Цариградски. При изучаването му Символът се разделя на 12 члена. В 1-вия член се говори за Бог Отец, от 2-ри до 7-и член се говори за Бог Син, в 8-и – за Светия Дух, в 9-и – за Църквата, в 10-и за кръщението, в 11-и и 12-и – за възкресението на мъртвите и вечния живот.
Амин!
