Из книгата на митрополит Методий Кусев “Възпитанието в духа на християнството”, издадена в Казанлък през 1895 г.
© Фондация митрополит Методи Кусев

Способен ли е безбожникът учител за възпитател и какви резултати ще се получат от неговото възпитателно дело?

Преди всичко: 1) той е неспособен за възпитател и 2) той е способен за превратно възпитание.

1. Той е неспособен за делото на възпитанието, защото не вярва в съществуванието на дух, на душа като отделна, самостоятелна, свободна личност. Функциите, проявленията или деятелността на духа той обяснява с физическо-механическите движения на мозъчните молекули, на веществените атоми. Оттук той естествено отхвърля основния принцип на възпитанието, че духовете на маловъзрастните, на по-слабите се влияят от духовете на по-силните. Поради това безбожникът възпитател, бил той учител или родител, като счита за излишно преражданието на възпитаника чрез кръщението, той оставя в пренебрежение:

А. Нуждата, щото детето от най-малката възраст да се пази от поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12), защото той нито в съществуванието на зли духове вярва, нито във възможността за влиянието на духовете.

Напротив, християнинът възпитател счита за необходима преди всичко нуждата от преражданието на отрочето чрез тайнството на кръщението и миропомазанието, за да расте отрочето в благодат, а не под влиянието на прародителския и родителските грехове. Зле правят онези от родителите, които забавят кръщението на децата си, защото с това дават възможност на злото да расте, да се развива наедно с растението на децата. От съприкосновението на злите духове детето се пази чрез средствата на църквата: с честото причестяване, с носението детето в църква, с горение ден и нощ кандило пред иконостаса, гдето спи детето, с често покаждание със смирна, с чести водосвети и други молитвословия. Най-късно от седмата година детето трябва да се подвежда често, най-малко един път в месеца, под изповед.

Б. Също така оставя в пренебрежност безбожникът възпитател и нуждата да се опази детето от влиянието, от съприкосновението на хора с нравствен запас от долна проба. Колкото по-малко е детето, толко повече подлежи под влиянието на чужди духове; затова с толко по-голяма осторожност и внимание трябва да се пази от съприкосновението, от очите на лоши, невисоконравствени хора. Не е празна приказка мисълта за урочасвание на децата от погледите на лоши очи. Лошите очи, в които е съсредоточен електризмът на душевното превратно настроение на субекта, като се устремят върху крехкия и слаб организъм на детенцето, пронизват последното, произвождат поражение като от удар на стрела – и физическо, и психическо. Много лошо правят ония от родителите, които малките си деца дават за забавление на лица със съмнително душевно настроение, с долна проба нравственост и груб характер, защото върху душата на детето ще се отпечата техният нравствен запас. Още по-голямо престъпление правят ония от майките, които без особена нужда оставят грижата за кърмение на децата си на чужди майки, толко повече, ако последните не бъдат от известно честно семейство, с доказан благ характер и с чиста нравственост. Не е майка оная жена, която е родила детето, но е майка оная, която откърмува, която отгледва, която държи в прегръдките си и забавлява с любов отрочето. Отрочето ще получи настроенията и характера на последнята, ако тя и да го е не раждала. Значи тя е действителната майка.

В. Практиката, която се упражнява у нас, може би по икономически съображения, щото момчета и момичета да се учат наедно в първоначалните училища, във всякой случай указва на факта, че ний сме далеч от това да разбираме принципите на възпитанието. Освен ония обикновени лоши последствия от постоянното съпребивание на момичетата с момчетата, за които всякой се сеща, има и други, които ще се отразят печално върху характера на бъдещите майки. Резултат от това постоянно, в занятие и в игри, съприкосновение на момчета с момичета ще бъде заличението на нежния характер на момичето, затриванието на многоценното девическо срамуване, усвояванието на момчешки, мъжки нрав, обръщанието им в суровички, в грубички – от постоянното търкание с шалавите момчета, под влиянието на техните улични псувни и ругателства, на техните безобразни приказки и движения. Какво възпитание за девиците! Най-драгоценните преимущества на момата – срамежливостта, “скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух” (1Петр. З:4; 1Тим. 2:9) се принасят в жертва в смесените училища.

Г. Злото зима големи размери във възпитателното дело както в смесените, тъй и в несмесените училища още от това обстоятелство, че някои, ако не повечето от учителите, вън от занятната стая, вън от времето за преподавание не считат себе си за обязани да следят за поведението на учениците вън от училището, зад стените на училището, в двора на училището и в стаите на училището. Пълният простор, безграничната свобода да се сношават и да влизат в зимание-давание децата на неблаговъзпитаните семейства с децата на благовъзпитаните е едно обстоятелство, което указва на факта, че нашите училища, така поставени във възпитателно отношение, служат за разсадници да се разпространява заразата на нравствения упадък на потомството. “Полаганието на усилия и трудението с ревност над развитието на своите питомци” не е достатъчно за оправдание на учителя, че си е изпълнил своето послание без да земе надлежните грижи и за възпитанието на юношеството, чрез надлежен надзор за сношенията им и за тяхното поведение вън от занятните часове. Невменяванието на себе си в обязаност да се бди за поведението и сношенията на учениците не намира ли своето оправдание в атеистическия принцип, че каквото и да правят учениците, всичко е добро, защото нищо не правят, освен онова, което им налага физиологическият процес на мозъчните молекули? Защо е тогава надзор? Не намира ли своето основание в тоя принцип и обстоятелството, щото в главните центрове, гдето има гимназии и се стичат множество ученици от областите за образование, да не се земат надлежните мерки за откриванието на добре устроени пансиони с добър надзор за благовъзпитание? Да се оставят учениците да живеят във всякакви семейства, без никакъв надзор, и да се скитат в най-непотребните места не значи ли да се допусне несъзнателно тяхното развращение или да се обясни това допущание с факта на поменатия атеистически принцип? Може ли подир туй един атеист да ръководи възпитателно дело, когато той според своето учение не допуща, че един ученик, който влиза в сношения и сделки с развратни хора, ще се повлияе от тях, тъй като немислимо е да се влияят духовете, когато тяхната деятелност е поставена в зависимост от движенията на мозъчните молекули?

2. Ако атеистът е неспособен за възпитание, той е твърде способен и годен за опакото, за превратното възпитание.

Преди всичко той, на основание закона за влиянието на силните духове, под което са подложени неминуемо по-слабите духове, ще направи учениците си атеисти, ще присади в техните души своите инстинкти, своите настроения, макар той и да ги не учи на атеизъм Ученикът е непременно като учителя. Той е образ на своя прообраз – учителя атеист. Запасът на вътрешното, нравствено състояние на ученика като еднороден, еднокачествен с оня на учителя намира се в положението да се електризира при всяко движение, при всяка приказка на учителя и да отговаря с дума и поведение съгласно със своето съдържание.

Неуважението, непослушанието и непокорството на учениците са явленията, които служат като необходимо отражение на нравственото състояние на учителя. Каквото е посял, това и ще жъне. Духът на непокорството, на произвола, на вироглавството, усетен в поведението на учениците, е образ, отпечатък на духовния склад на учителя атеист. Може би някои от учителите, за да се не обвинят пред общественото мнение, че дават узда на учениците да буйствуват, да развратничат, полагат старания да обуздаят учениците, но напразно, защото по вътрешното свое настроение, съгласно със същото това настроение на ученика, думите на учителя, обърнати към ученика, се взимат от последния не по смисъла на понятието им, а по вътрешното им съдържание, по качеството на източника, от който се черпят.

Имат значение  тук не думите, наставленията на учителя сами по себе си, а въпросът какви са неговите убеждения и възгледи, какво е настроението му и запасът на нравственото му състояние. Думите, които той ще каже на ученика във формата на съвет, няма да подействуват според понятието, което съдържат, но ще предизвикат в ученика едно движение, което ще бъде съгласно с вътрешното настроение на учителя, с източника, отгдето са почерпнати думите.

Така например учителят ще съветва ученика да мирува и ученикът ще почувствува едно възбуждение, което го заставлява да не мирува, защото думата на учителя мирувай, като почерпната от източника на немирството, ще има значението не мирувай. Ще каже например учителят на ученика да не се сношава с лоши хора, да не се ругае, да не прави всичко, що е безнравствено. Тези съвети ще се обърнат за ученика в съвети да се сношава с най-лошите хора, да буйствува, да не се ограничава пред нищо, а всичко, каквото му се поиска, да прави.

Справедлива е пословицата, която казва, че кучето, което не умее да лае, със своето лаение докарва вълк. Това странно, но истинско явление се обяснява с това, че тези думи на възпитателя не са съгласни с неговото вътрешно убеждение. Той мисли съгласно с материалистическото учение, че всичко, каквото человек говори и прави, не е под ничие влияние и прави го не от свободна воля, а заставен неволно от механическото движение на мозъчните молекули. Ето отгде неговите съвети, обърнати към ученика, независимо от понятието, което съдържат, произвеждат за ученика противоположни действия – да направи не онова, което го съветва учителят, но онова, което мисли и чувствува учителят. Така изискванието на покорност е предизвиквание на непокорност.

Подир туй отчаяните учители пред факта, че нямат сили да умиротворяват учениците, сядат да се оплакват, да обясняват, че учениците им не им се подчиняват, не слушат, защото от дома ги разваляли. Пред факта, че учениците не отговарят на положението си като ученици – покорни и послушни, някои от тези учители атеисти в свое оправдание сядат да питат чрез печата:

“Нека един баща излезе да каже, че детето му е било учено от учителя си на подобни гнусотии. Истина е, че голяма част от нашите деца са развалени, но въпросът е, где са добили те тая развала, в училището ли или вън от него, при учителите си ли или при своите улични другари и при грубите си и невъзпитани родители?”

Ние обяснихме, че не е нужда един атеист учител да учи децата на гнусотии, защото, както казахме, неговите вътрешни убеждения се предават на учениците и без приказки. Макар и да не е лишено от основание оплакванието на учителите от домашното възпитание на децата като неправилно, но същността на злото се крие там именно, гдето говорим. Как може да се обясни непокорството и неуважението, което показват учениците към своите учители, освен с атеистическото настроение на последните? Ако учителите не бяха били атеисти, т.е. ако биха били в нормално нравствено състояние, как може да не ги слушат и да не им се подчиняват учениците, когато принципът на възпитанието, основан на факта с влиянието на духовете, има за свой необходим резултат съвършеното, абсолютното послушание и подчинение на учениците? Анормалното нравствено състояние на безверника учител предизвиква в учениците отзив на анормални проявления, обнаружени в непослушание и бунтове.

От друга страна, той, атеистът учител, като не вярва в съществуванието на дух като отделна личност; като не вярва във факта на грехопадението, следователно като не счита за истинно, че в душевните сили на человека съществува елемент на разстройство, на превратно направление; като счита всичките тия превратни проявления, които съставляват дисхармонията на душата, следователно и нейното отпаднало състояние, като ги счита за природни, за естествени, следователно за правилни, за нравствени като резултат на движенията на мозъчните молекули, той с това получава посланието на ръководител за превратно възпитание. Тъй като основният принцип на неговото учение се състои в мисълта, че “человек носи правото в себе си да извършва исканията на природата си”, той ще мисли, че неговото послание е да даде възможност на ученика да се развие в това направление, защото “само по тоя начин може да бъде силна нравствената натура”. Разумът, под влиянието на разтленното сърце, се намира в превратно направление. Безбожникът учител в своите старания да развие разума на възпитаника в неговото превратно съдържание, той ще съдействува да получи развитие, от една страна, помраченото състояние на разума в познавателните заблуждения, в заблужденията на материализма, а от друга, под тяхното влияние – в егоистическите стремления – на демагогията, на шарлатанията и на тиранията, и в плотските страсти – на сладострастието и чревоугодието.

Възпитанието предполага съществуванието на идеал на висшата нравственост, който служи за образец, за модел, по който трябва да се усъвършенствува възпитаникът и към който трябва да се стреми като към цел на своето призвание. Кой е тоя идеал, тоя образец, който атеистът възпитател ще представи на своя възпитаник? Природата, материята.

От тоя принцип, от учението, че материята е творецът на всичко, и на человека, излиза учението, че като няма Бог, като няма душа и задгробен живот, призванието на человека за достижение на неговий идеал на блаженството му е да се стреми за да се уподоби на своя творец – материята, и да се съедини с него. Степените, прочее, на напредъка му към идеала са степените на назадъка, на повръщанието назад, както казахме по-горе, от цивилизовано във варварско състояние, от варварско в скотско, от скотско в органическо, от органическо в неорганическо състояние.

Тъй като стремлението на плотския человек е съсредоточено в удоволствията, идеалът на неговото признание се ограничава в удовлетворението на страстите му – скотски и егоистични. Образованието е полезно, доколкото може да служи като средство за доставление на удоволствията. Тук се обяснява фактът, че учениците на атеистите учители самички, без да има нужда да ги учи някой, си дохождат до заключението, че не струва трудът да се обучават с предмети, усвоението на които е свързано с особено напрежение и труд и които няма да им послужат в бъдещото им демагогическо поприще за докопванието до власт, следователно до положението, което ще им достави удоволствията.

Има си своите основни причини, произлезли от принципите на атеистическото възпитание, стремлението на речените ученици да се премахнат от учебните програми подобните предмети. Условията, диктувани от природата на атеиста, като съставляват целта на неговото призвание, изискват, вменяват му в обязаност да се стреми за тяхното осъществление. Следователно идеалът, нормата за урегулирование на неговата деятелност се заключава в полезното.

Призван е, прочее, атеистът, като нравствено същество, да употребява без разлика всичките средства, които ще му посочи неговият развит разум, като единствено способни да му доставят възможността да достигне идеала – полезното, удоволствията. Оттук способният атеист, когато не е на власт, се преструва, че много го боли сърцето за милия народ, кичи се с всичките либерални титули, являва се против капиталистите и си дере гърлото да вика за тяхното уничтожение, макар и да ги няма у нас; ревнува с полуда за свободите на народа, милее за просвещението на простата маса, та става-ляга, все за отварянието на неделни и вечерни училища приказва, все с откриванието на читалища и библиотеки и други общополезни учреждения се занимава. А

 пак когато дойде на власт – являва се страшен тиранин. Но ако е лишен от способност, той всякогаш служи за елемент на тиранина като шпионин, сопаджия, джелатин, изтезател. Като чадо на природата той, за достижение на удоволствията, се ръководи пак от майката природа. Както лисицата има право да се преструва докато турне на ръка кокошките, тъй и атеистът тиранин. Както по-силният звяр има право да разполага за своето поддържание с по-слабите животни, така и той, по правото на по-силния, главите на хората счита, че струват за него толко, колкото и зелките в градината. Оттук принципът “борба за живот”.

Ето защо вчерашният не на власт безбожник – патриот, либерал, радикал, демократ, социалист, когато дойде на власт, става звяр тиранин и целият народ служи за него като елемент, който да му доставлява удоволствията, елемент не по-ценен, отколкото зелките в градината. Оттук се обясняват и ограниченията на печата, и екзекуциите, и интерниранията, и затворите, и торбите с пясък, и застрелванието, и бесилките, и шпионите, и шайките сопаджийски, и всичките средства на безбожника тиранин, за да удовлетвори своите егоистически страсти и да натрупа милиони, за да даде простор на своите удоволствия, на своя разврат. Това е идеалът, в това се заключава съвършенството му. Не ще ли да бъде такъв възпитаникът на безбожния учител?

От откриванието на тази истина се обяснява действителната причина за бунтовете в средните учебни заведения.

В что се състои секретът на посланието на възпитателя?

В нищо друго секретът на посланието на възпитателя не се заключава, освен да направи възпитаника като себе си, да се изобрази в него, да му внуши своите стремления и направления, за да му станат природа, натура на духа му. Възпитаникът, когато се усъвършенствува, става като възпитателя си, или егоист и тиранин; сладострастен, невъздържан и наклонен към лекото и неограниченото и пр.; лишен от чувството на любовта, на уважението и на благоприличието, или напротив.

По психологическо обяснение тиранинът атеист, докато не е на власт, е страшен и непримирим враг на всичките проявления на тиранията. Това негово стремление против тиранията се обяснява с това, че той в нейното функционирание вижда същественото препятствие за достижение на неговите егоистически стремления, както и в нейното отстранение той вижда възможността да се докопа до властта. Оттук се обяснява подвигът на именуемите социалисти атеисти против всяка тирания като пряка противоположност на техните стремления – те да бъдат на мястото им. Ученикът атеист най-големия си враг вижда в тиранина властител като елемент, който служи за ограничение на неговите пориви. Учител атеист като властно лице и ученик атеист като подчинено лице са два съвършено противоположни един другиму фактори. От съприкосновението им избухва разрив. Отношенията на атеиста учител, като лишени от всяко чувство на любов, се приемат от ученика по сещанието на вътрешното чувство за тиранически, произволни и несправедливи, а отношенията на ученика атеист като отражение на ония на учителя, почерпнати от същия негов източник, се обнаружват във взрива на непокорност, на упоритост и буйство. Ето фитиля – упоритостта на ученика, който подпаля горителния егоистически запас на учителя атеист, та пламнува в гърдите му всичката ярост на отмъщението против буйните ученици. Ето ти обяснението на бунтовете от страна на учениците и отчисленията от страна на учителите. Кой страда? Кой се наказва? Обиденият, пострадавшият, развратеният от безбожника учител ученик на мястото на действителния виновник на всичкото зло – учителя!! За да има хармония между учениците и учителите, трябва тези последните да отпуснат съвършено свободно уздите на учениците, както са се изхитрили някои от учителите в Казанлък, за да бъде съгласна практиката им с тяхната теория. Ето защо учениците в Казанлък са солидарни с учителите си.

От казаното явно става, че от деятелността на атеисти учители тряба да се чака приготовлението на едно потомство: а) от хора демагози, шарлатани, развратители, разорители, егоисти, тирани – от категорията на способните ученици, и б) от подли, низки, пияни сопаджии, шайкаджии, слепи оръдия, безхарактерни твари, готови на послушание да извършат всяка мерзост, всяко нечестие – от категорията на неспособните ученици. Значи създават се и самите тирани, и самите елементи, необходими за тяхното вирение.

Нека се обърнем сега да погледнем на някои примери, които могат да ни представят нагледно какъв може да бъде безбожникът а) за себе си, б) за обществото и в) за държавата.

А. Безбожникът има един идеал, ако може да се рече, че има идеал, гони една цел – удоволствията. За него животът е едно явление случайно, безцелно, безсмислено, предизвикано от случайни, несъзнателни движения на материята. Оттук животът за него няма никакъв смисъл, никаква цел, никакво предопределение. Удоволствията, които съставляват една приятност на живота, могат да служат като една възможност да се носи животът, следователно в тях се съсредоточава целта на живота за безверника. Но, от друга страна, факт е, че удоволствията имат това свойство, щото когато бъдат удовлетворени, да отварят път за чувствувание на по-голяма потребност от тях, като останат подире си следи на грустни (скръбни) чувства и колкото повече биват удовлетворявани, толко повече да създават обстоятелства за неудоволствия. Затова те скоро обръгват и се явяват в своето ничтожество; или, развивани, съсипват дееца. Блудникът не получава удовлетворение до разкапванието си; чревоугодникът – до разстройството на здравието му; пияницата – до оскотяванието му, и егоистът тиранин – до събарянието му в дъното на ада или до възкачванието му на въжето. Удоволствията – плотски и егоистически – отварят, с една дума, вратата на широката пустота на духа на человека, от мъченията на която той може да се избави само със самоубийство.

От друга пък страна, животът е свързан необходимо с труд, с грижи, със скърби, с лишения и с болезни. За атеиста да търпи подобен живот е повече от безсмислица, повече от невъзможно. Без удоволствията животът за безбожника е настоящий ад; със скърбите и лишенията животът за него е по-ужасен и от самия ад. Оттук той бива неспособен за никакъв подвиг, който не би му обещавал удоволствия – егоистически и плотски; за никаква трудна работа; не може, не е в състояние той да понесе никакви лишения, никаква скръб.

Ето отгде се обяснява обстоятелството, че социалистите въобще, за да приготвят народните маси към подвига на безделието и бунтуванието за охолен без труд живот, който е предначертан от тях като единствено средство за достиганието на техните действителни егоистически цели, имат за своя главна грижа да проповядват преди всичко безбожническите идеи. Колкото повече се разпространяват тия идеи между работническата класа, толкова повече тия последните чувствуват, че им е лошаво и нетърпимо положението, защото толкова повече отпада у тях енергията, следователно толко повече изчезва у тях силата за носение на живота. Развитието на нуждата да искат работническите класи в Европа все повече и повече намалението на работните часове, все повече и повече увеличаванието на надниците, за да има по-обширна възможност за охолен живот, се дължи именно на развитието, на усвоението безбожническите идеи. Краят на това направление са отчаянието, бунтовете, опустошенията и развалините. В развалините социалистите виждат осъществлението на техния идеал – равенство в ничтожеството, а в своите конечни цели са съгласни с целите на безбожниците песимисти – в самоуничтожението.

Не може да се не признае фактът, че безбожникът по своите идеи е поставен в едно настроение, съвършено противно на природата на своя дух като на образ Божий, като на духовно същество. Ако тряба да бъде последователен в своите идеи, то блаженството на атеиста трябва да се заключава в неговото приближение към плотското състояние, към оземлението, т.е. в приближение към материята; но колкото той, чрез своя плотски живот се приближава към това материализиране, толко повече се развива в него духът на неудоволствията, на отчаянието, защото това направление към оскотяванието е противно на неговата действителна природа. Ето как описва това състояние на безверника Ламене, един бивший верующий, но който е попаднал в безверието…

“Страшно нещо се случава с тогози, който остави вярата, която го съединява със Създателя и Небесния Отец. Душата пада ниско, валя се в калта и в паданието си причинява смях на умоповредения. Всяко благородно чувство се умъртвява, а предстоящите тайнствени сили в сътворението на нравствения свят изчезнуват в него. Слезни, прочее, слезни до степента на скота, до неорганическото вещество, за да си починеш. Старае се, но не може и всред бездната, в която е паднал, носи със себе си неизгладимите елементи на человеческата природа; мъчи се в болестта и в отчаянието като ладия, разтласквана от противните ветрове всред пустинята на океана.”

Душата на человека по своята природа намира своето удовлетворение, своето успокоение и утешение само в храната на духовните идеи, на възвишените чувства, на сладките надежди за достижението на нейния идеал – Бога. Материалистическите идеи са отровата за нейното съществувание, които изсушават всичките сокове на нейния живот и докарват человека до отчаянието, до самоубийството. Това положение поетът атеист Леопарди описва така:

“Чувствам нуждата от любовта, но аз изсъхнах като тръстика. Никакво чувство не влиза в окаяната ми душа и самата височайша и вечна сила на любовта се уничтожи в мене. Земята не е достойна нито за стенание. Животът ми е горчивина и удар, а светът – тиня. Нито на земята, нито на небето съществува приятел или утешител за человека, а самото утешение е ножът и уничтожението на живота.” 26

Един пример, като резултат на тези идеи, виждаме в постъпката на прокурора в един италиански град, на когото едничкото момиченце било болно. Той, като прочитал съчиненията на поета Леопарда, често повтарял на съпругата си песимистическите думи на поета за отчаянието: “Нито на земята, нито на небето съществува приятел или утешител за человека, а самото му останало утешение е ножът и самоуничтожението.” Когато момиченцето му умряло, той в отчаянието си хвърлил се върху трупа на умрялата дъщерка, изпразнува в сърцето си револвера и биде погребан наедно с момичето.

Б. Безбожниците по своето положение не могат да бъдат освен волею-неволею врагове на всичко, що е възвишено, свято и благородно в обществото, гонители и опустошители на всичко, що съставлява благосъстоянието на ближните, следователно те са врагове на отечеството, на неговите свободи. Това се обяснява с туй, че опората, върху която може да се счита за търпим животът на безбожника, се заключава в елементите, които служат за удовлетворение идеала на безбожника.

Поради това всякое явление, което може да се появи като противоположност на нравствения склад на безверника, е едно отрицание на неговия идеал. Всичко, каквото може да послужи като причина за нарушение на неговия живот – удоволствията, и да увеличи елементите на неудоволствията, съставлява всичко това за него предмет, за уничтожението на който той е повикан да употреби всичките хитрости на своето лукавство. И кои са тия елементи, които съставляват врага на безбожника? Идеите на християнството, те са врагът на безбожника, тези идеи внушават на безверника съществуванието на вечната правда – Бога, на душа, на задгробен живот; те служат за пряка противоположност на идеите на атеиста, следователно те създават за него предмет, който постоянно го безпокои; който му внушава съзнанието, че той отива в погибел; който му припомнюва, че той противоречи на природата на своя дух и който му представлява картината на неговото паднало състояние и му очертава голотата на неговото и умствено, и нравствено положение.

Както явлението на красотата служи за обнаружение силата на грозотата, така и блясъкът на християнските идеи обнаружва грозотата на материализма; както мисълта за правосъдието служи за страх и трепет на злодейците, така и ученията на християнството служат за показвание на окаяното положение на атеистите. Тези идеи възбуждат в тях страх и трепет при мисълта за тяхното ужасно бъдеще, за положението им в задгробния живот, в който те се мъчат да не вярват, не могат да се избавят от внушенията на духа, че ги чака бъдеща съдба. Страстта на атеистите да разпространяват всячески своите безбожнически идеи и неудържимото им стремление да уничтожат християнството се обясняват с това тяхно положение. Както сатаната намира едно утешително подобрение на своето окаяно положение само в увеличение на числото на своите съпричастници, тъй също и безбожниците – в увеличението числото на своите съмишленици съзират едно послабление на мисълта, едно намаление на страха за тяхното ужасно задгробно бъдеще. Заради това както дяволът развива една трескава деятелност, за да въведе хората в пътя, който ще ги въвлече в ада, така също и безбожниците по същите побуждения, като несъзнателни оръдия на сатаната, упражняват такава усилена деятелност да разпространяват безбожническите идеи – пътят, който ще въвлече хората в злосчастията в настояще време и в окаянство в бъдещий живот.

По същата причина и благосъстоянието на ближните, под названието буржуа, като съдържание, което служи за намаление на тяхното без труд благосъстояние, представлява се от тях като причина, която, от една страна, създава ограничението на тяхното завидно положение, а от друга, обнаружва като свой контраст тяхното незавидно положение поради тяхната неспособност и ленивост. Кой вика, кой си дере гърлото против капиталистите, против състоятелните? Нели само оня, който счита за цел на своя живот удоволствията, заключени в капитала, от който той се лишава, и който мисли, че само като се разтурят капиталите, ще минат без труд в техни ръце? Оттук благосъстоянието на ближните печално се отразява върху живота на атеистите социалисти, които поради това мислят, че могат да намерят своето утешение само в уничтожението на заможните хора. Заради това чрез разпръсванието на атеистическите идеи гонят да се достигне резултат, щото народът, като стане неспособен за работа, в отчаянието си да произведе разорение да уничтожи благосъстоятелните.

От друга страна, само в удовлетворението на егоистическите инстинкти атеистът намира удоволствие, намира смисъл на живота. Следователно всяко явление, което може да послужи за тяхното ограничение, е в състояние да предизвика в атеиста избухванието на всичкия запас на егоистическите инстинкти. Той ламти, докато не е на власт, за свободиите на народа, не допуща никакво ограничение на печата, изисква свободен вход в отечеството на всякакви журнали и на последнята отвратителна литература; той се кичи с названията либерал, демократ, прогресист, социалист; ляга-става, все за благото на народа приказва, все за доброто на селяните плаче и, с една дума, преструва се така, щото всичко, каквото може, да служи за покривание на неговите същински намерения. Всичко това той употребява с най-гъвкава лукавщина и неуморима йезуитщина като единствено средство, чрез което може да се докопа до властта.

Опитът показва, че по тоя начин са дохождали на власт егоистите тирани. Щом като се намери на власт, изменява на часа физиономията, хвърля маската и се явява какъвто си е по същност – настоящий тиранин. Окови на свободната мисъл; китайски крепости на външната литература; вътрешното, егоистичното убеждение вместо свободните поставления и законите на страната са първите грижи на неговата деятелност. Затворите, заточенията, изтезанията, бесилките, гилотината са средствата, чрез които той уничтожава противоположните елементи – честните, независимите, благочестивите и благонравните граждани.

Освен всекидневните примери из живота на опита както дома у нас, тъй и по целия свят, които потвърждават тази истина, Французката революция е по-богата с фактове, които показват какво могат да направят безбожниците, наречени комунисти-социалисти, за затриванието на отечеството, когато се намерят с власт в ръцете си. Подир третята година, когато материалистите и безбожниците под ръководството на лекаря Марат, Дантон и пр. основали република, се подигнало страшно гонение за изтребление на семейството, за изтребление на християнската религия.

“Кои ще изпроводим на ешафода?” – публиката питала един ден Марат.
“Всички ония, които не приемат нашите принципи” – бил отговорът. “От кои признаци ще узнаем? “
“Ето – отговорил, – всички, които ходят с кола, всички, които се обличат с копринени дрехи, и всички, които излазят от публичните зрелища, са достойни за смърт.”

Колко невинни жертви паднаха на зверския атеизъм?! Само в града Париж около 10 000 жители, и то само жени, били обезглавени като подозрени в християнството!

Ламартин казва: “Единствен закон за народа беше смърт за почтения. Ножът му предпочиташе праведния. Невинността: ето наказваното престъпление!”

Че идеите на безбожието са в своите резултати, отричание на всяко человеческо чувство, на патриотизма, засвидетелствувал сам Мерте в своята реч, казана всред съвета на петтяхстотин представители:

“Законодатели, философи и вий, които презирате Божеството, вий сте началниците на обществените нечестия и злодеяния, вий сте, които разклатихте религиозната вяра, без която нищо не може да се осъществи в обществото. Вий разрушихте елементарните базиси на нравствеността, вий уничтожихте человека и го свалихте в положението на скота, който се води от инстинктите! Ти изсуши всяко человеческо чувствувание от сърцата на нашите убийци, ти научи палачите на обществото, че не съществува Бог, нито някоя духовна сила. И по кой начин подир такива учения можеха да уважават обязаностите към человечеството и към отечеството? “

И великият мъж Жул Симон в своето съчинение “Бог, Отечество, Свобода” излага идеята, че безбожието води към опустошения и към създавание на долни и звероподобни хора. Той писал:

“Франция изгуби чувството на истинската свобода и тръгна към нихилизма. Опасността е толкова по-важна, колкото се полагат старания, за да скрием величината є. Тъй наречената неутралност, която правителството на републиката показва, и индиферентността към религията е по-лоша и от самия нихилизъм. Силни убеждения във вярата създават велики граждани и велики народи. Какво ли направихме ний, републиканците, през последните тези години? Нищо друго, освен опустошения и развалини. Подчинихме и смирихме високото умствено чувствувание на народа, като изсушихме първо всичките източници на Вярата.”

Ний видяхме какви са резултатите от атеистическото образование както за самата личност, тъй и за обществото. Видяхме как възпитава безбожникът учител своите ученици и какви превратни следствия се получават.

Социалистическото стремление за уничтожение на държавния строй е пагубно за интересите на отечеството

Защо атеистите, наречени социалисти, въстават против системата да има организирани войски, военни управления? По своя взгляд на человеците, като чада на природата, те отричат личното различие на человеците, следователно не признават националното разделение на народите и племената. Като имат за основа това безразличие, тогава за какво може да послужи националната армия, когато нация, отечество за тях не съществува? В такъв случай според тяхното учение посланието на военната сила остава за сметка да ограничава, да потушава местните, вътрешните произволи, буйства и посегателства. Да пази, с една дума, реда и тишината. Но защо тогава са партизани за уничтожението на системата на организираната войска и полиция? За да се обясни тяхното стремление за уничтожение на военната сила, трябва да се предположи, че те, като плотски и егоисти, намират естествено, че неудържимото стремление на техните идеали може да намери пълно удовлетворение в разрушението на съществующия обществен и господарствен строй, а това разрушение те могли би да достигнат само при условието да няма организирана военна сила. Възпитайте юношеството под влиянието на атеистите учители, ако искате да погребете отечеството. В своето екзалтирано заблуждение, под влиянието на плотските и егостическите страсти, те искат уничтожението на военните сили, на обществения и държавния строй, без да могат да разберат най-елементарната, най-очевидната истина, че те в това свое стремление се явяват несъзнателно предатели на отечеството, готвят почвата, за да бъде то изложено на нападенията на всякой вънкашен и вътрешен враг, плячка на всичките зверове.

При тяхната хитрост и лукавщина как може да се обясни тяхното ламтение за уничтожението на военната сила, кога е известно, че отсъствието на бранителната военна сила ще предизвика врага да нахлуе в отечеството? Като се има предвид фактът, че за тях всичките человеци без различие на нация са техни братия, лесно се разбира, че в техния интерес, в интереса за достигание на техните заветни цели е да им дойдат на помощ и вънкашни врагове за разрушение на съществующия обществен и господарствен строй в отечеството. Крайните социалисти-комунисти в Париж във време на войната с Германия намериха благоприятно обстоятелство за осъществление на своите адски замисли, когато враговете на отечеството им тъпчеха страната им, и в тях намериха своите съюзници. Те се явиха по-ярки, по-люти врагове на своите съотечественици, на своето отечество от самите неприятели, вънкашните врагове. Допуснете възпитанието на юношеството под влиянието на атеистическата насока, допуснете разпространението на тези безбожнически идеи под лъжливата маска на социални благожелателства, и вий сте допуснали да се образуват из нашата среда най-върлите врагове на отечеството, най-способните съюзници из самите нас на всичките външни врагове на земята ни, допуснали сте поробването на страната, злосчастието на семейството, на обществото, на народа.

В християнството се достига истинският социализъм – пълната свобода – и политическа, и гражданска, и лична, следователно и общото благосъстояние и равенство

Ако са искрени, ако не се подбуждат от плотски и егоистически страсти, проповедниците на тези така наречени социални идеи, ако те наистина желаят уничтожението на войните като разрушителни за человечеството и отменението на системата за поддържанието на военни национални сили като тягостни за материалното благосъстояние на страната, то те трябвало би да станат апостоли на християнството, проповедници на християнските идеи и разпространители на евангелските начала.

В християнството се достига истинският социализъм със запазвание личните интереси и националните особености. Защото само когато личностите във всяка нация и племе станат святи, според изискванията на Евангелието, и когато, съгласно на това свое нравствено състояние, не само те имат личен интерес да пазят целомъдрието на семействата и благосъстоянието на народите, но по чувството на любовта, те се възбуждат от едно неудържимо стремление да работят, да служат за благото на ближния без разлика на нация, само тогава, при такова състояние на личностите, които съставляват обществата и народите, ще се уничтожи сама по себе си войната и ще се яви за излишно подържанието на военните сили; тогава съдилищата ще останат без работа и полицейските не ще има кого да преследват и пр., и пр.

Ако те не са лъжливи социалисти, защо не проповядват християнството, защо не се стремят чрез въплощението на евангелските начала да се достигне в най-широкия си размер социалното благосъстояние – в равенството на почестите и в изравнението на нуждите?

Християнството преследва достижението на това изравнение на почестите и нуждите в обществото върху основата на освящението на личността, върху основата на любовта, когато лъжливите социалисти се стремят да се достигнат тези резултати върху основата на насилието, на бунтуванието, на разрушението, върху основата на омразата, на зверството. Те оставят настрана личността и се стремят да докарат благосъстоянието на обществото без усъвършенствуванието на личността.

В какво се заключава благоденствието на обществото, в какви порядки в обществения живот те мислят да се достигне това благополучие на обществото?

Първо, в уничтожението на държавния строй – да няма господар, да няма войска, да няма правителство, за да няма бюджет, за да няма следователно и нужда за плащание на данъци; второ, в уничтожението на буржоата, т.е. в уничтожението на личната собственост, на личния труд и другите съвременни порядки, за да има равенство във всичките слоеве на обществото. Ако положим, че такъв един порядък би обещавал земния рай на хората, то кои са средствата на социалистите за възстановлението на такъв порядък? Бунтовете, насилията и разорението. Нека положим, че подир едно социално въстание, след едно всеобщо разрушение се възстанови желаемото равенство; тогава, като ще няма правителство, войска и полиция, не ще ли да станат пак тирани егоистите из средата на самите социалисти, не ще ли те да грабнат в ръцете си благата, а народа да оставят пак да робува, но на нови, по-усилни, по-жестоки господари? Не видяхме ли техните у нас предшественици – какви тирани се показаха, когато падна в ръцете-им властта? Християнството лекува социалните болести чрез освящението на личността, без никакви потрясения. Нека вземем за пример уничтожението на робството.

До християнството робството съставляваше едно правилно социално явление, вследствие на което служело за предмет на господарствени постановления у всичките народи. Повечето от атинските и римските жители били роби; нямало свободна къща да няма по няколко роби, над които господарите имали правото на живот и на смърт. За уничтожението на робството трябвало би да въстане древното общество и чрез кървава борба да се измени съществующият порядък.

Робството било противно на ученията на Исуса Христа за равенството. Но нито Исус Христос, нито апостолите предприели поход за уничтожението на робството. Чрез освящението на личността робството само по себе си се уничтожава. Господарят се обръща в служител.

“Пред Христа няма роб, няма свободен, няма мъжкий пол, няма женский – всичките са равни.” Побягналият от Филимона раб Онисим след покръстването му в Рим апостол Павел го повръща назад на Филимона, за “да го приеме не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа” (Филим. 1:16). На основание на духовната свобода, на християнското равенство в Христе Църквата приема раба в тайната вечеря при господаря му и господарят разменил с раба си целованието на мира и на братството во Христе.

Духът на братството и на равенството действувал в християнското общество и изменявал закони и обичаи и постановления без стълкновение и насилствени изменения. Такава е силата на християнството за лекувание социалните болести – тиранията и робството.

Лъжливите социалисти, покритите, маскираните егоисти и тирани презират социалните учения на християнството. Защо? Защото според първото условие, което се изисква от тях по учението на християнския социализъм, те трябва да станат святи, т.е да пожертвуват своето егоистическо “аз” и да уничтожат плотските си страсти чрез лишения и ограничения, за да могат по тоя начин да бъдат полезни на ближните. Могат ли те, служителите на страстите и на егоизма, да се откажат от себе си, от своите страсти? Идеите на християнството не са съгласни с техните егоистически и плотски инстинкти; затова те търсят идеи, които могат да докарат удовлетворение на техните скотски инстинкти, и в това удовлетворение те виждат социалното благосъстояние: “Ние не искаме рай на небето, на нас ни трябва земният рай.” Съгласно със своя нравствен склад, като егоисти и плотски, те се стремят да всеят омразата, разстройството, убийствата и опустошенията, в развалините на които да намерят пълно удовлетворение на своите страсти.

Отношенията на благовъзпитания християнин към обществото и държавата се отличават от ония на атеистите, наречени социалисти. Християнинът, каквото и положение да занимава в обществото и държавата, неговите отношения биват равни, неизменни, все еднакви, тъй като той и в тези свои отношения има за своя основа вътрешното свое нравствено състояние. Измененията на външното положение не са в състояние да повлияят за изменението на неговото вътрешно състояние, на неговия нравствен склад. В силата на това обстоятелство, че той обладава с пълна вътрешна, духовна свобода, каквото и положение да занимава в обществото, на подчинен или властвующ, той еднакво в първия случай счита себе си нестеснен, но свободен, а в последния – невластвующ, но свободен и доброволен служител на подчинените.

На князете, на властите, на мундирите той гледа като на учреждения, установени от Бога, за личното благо в частност на всекиго и за благото на обществото въобще. Пред факта, че съществува зло в мира, че това зло действува чрез своите органи – лошите хора, естествено, следва да се признае необходимостта от организирането на ограничителни средства против върлуванието на злото, чрез неговите оръдия. Както християнинът против своя вътрешен враг, страстите и егоизма зима ограничителни мерки, употребява строга дисциплина, така също той счита за благодетелни за частното и общото благо властите като учреждения за налагание ограничителна дисциплина на лошите и развратните хора. Кои имат сериозни причини да се боят от князете, да негодуват от властите и да се стремят за тяхното уничтожение? Християнинът ли, изправният ли человек, онзи ли, който счита за свое благо да бъде ограничен, за да не може да направи злото, от което има отвращение, или лошите хора, егоистите, развратниците, злонамерените? Разбира се, последните, които се крият под маската на социализма. “Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло” (Рим.13:3–4). Християнинът, който против своите страсти изпълнява посланието на власт, на не-заспиващ страж, не чувствува никаква тежест, никакъв страх от властите, от господарите. Защото сам той изпълнява за себе си посланието на властта. Лошите и злонамерените хора негодуват от властите по същите причини, по които и вълците се възмущават от безумието на господарите да държат при овцете кучета, които трябва да се хранят и да се увеличава бюджетът на хазаина. Може ли да има съмнение, че вълците се бунтуват против властите от социалистически побуждения, от желания за благосъстоянието на овцете? Когато цар Кир при обсадата на остров Сира предлага на островитяните като условие да дигне обсадата, да му предадат Езопа, тоя последният каза на народа една притча, която показваше значението на Кировото условие. Вълкът влязъл в преговор с овцете и ги убеждавал, че ако съществува за тях опасност, то тази опасност се дължи именно на факта, че се държат кучета, враговете на вълка, и като условие да ги остави на мира искал да се премахнат кучетата. Само вълците имат интерес в премахванието на военните сили, на властите като препятствие за удовлетворение на техните вълчи инстинкти.

За християнина имат еднакво значение различните системи на държавния строй на страната, бил той монархически или републикански, консервативен или конституционен. Неговата вътрешна свобода, свободата на духа му нито се стеснява – в първия случай, нито се обръща в произвол – в последния случай. Безбожникът като плотски, като лишен от вътрешна свобода, при монархически или консервативен режим се чувствува за угнетен роб, а при републиканския или конституционен се являва за неудържим произволник, шарлатанин. Християнинът при ограничението свободата на словото чувствува призванието и силата на възбуждението да изкаже безбоязнено истината открито навсякъде и пред всекиго, защото никакви вънкашни ограничения не могат да свържат неговото свободно слово. А пак при пълната свобода на словото християнинът пази умереност и не злоупотреблява с тази своя свобода, защото неговият нравствен склад служи за ограничение на произвола и в словото.

Напротив, плотският, атеистът, при ограничения режим трепери и се таи, а при свободния става неукротим звяр, ругател, сквернослов – порнограф. Когато някой рече да освободи един вързан вълк, тоя последният ще се устреми, вързан-неотвързан, да нападне, да напакости преди всичко на своя освободител; също така постъпват, по същия начин отплащат шарлатаните егоисти на своите освободители – ще наченат да нападат и да се ругаят на онова правителство, което им е дало свободата. С това те служат за виновници на ограничителни режими: “Вържи куче, да те не лае.” Ето как се обяснява фактът, че злоупотребителите със свободните учреждения служат за причина да се полагат режими ограничителни, следователно демагозите и неискрените социалисти създават благословни причини за ограничение на свободата, тъй като те злоупотребляват с нея и я обръщат в средство за прокарвание на своя произвол, на своята тирания. Само онова общество, което се състои от християни благовъзпитани, е способно да се радва на пълна свобода, защото по своето нравствено състояние ограничението на произвола съставлява интереса на всяка отделна личност, така щото при пълната свобода съществува пълното ограничение на произвола. Изпълнението на обязаностите в такова общество се налага не от законите на страната, които не могат да предвидят всичките обстоятелства на произволния живот, но от самото нравствено състояние на личностите, които съставляват обществото, от съзнанието на дълга, по съвест (Рим.13:5). За онова общество, в което изобилуват невъзпитани, плотски, шарлатани, демагози и лицемерни социалисти, свободата е едно злосчастие за народа, защото служи в ръцете на демагозите като едно най-удобно средство да прокарат произвола на своите егоистически инстинкти в ущърб интересите на страната.

Осъществлението на лъжливия социализъм се проявлява в последнята степен на социалното ничтожество

От казаното следва, че благосъстоянието на обществото, могъществото на отечеството, на държавата са резултат на освящението на личността чрез благовъзпитанието в духа на християнството. Земното счастие, временното благополучие, т.е. земният рай, се дават като дар на ония, които се готвят за небесното блаженство, за вечния живот, за духовния рай. “Ищите прежде Царствия Божия, и сия вся приложатся вам.” Оттук възпитанието в духа на атеизма – образованието от учители безбожници – води към разврат, към помрачението. Злосчастията на личността и на обществото са неговото наследие. Липсуванието на патриотизма, следователно пропаданието на отечествената свобода, на националното могъщество са негови необходими резултати. Дивите инстинкти на егоизма – завистта, гоненията, омразата, раздорите, шарлатанията и тиранството са спътниците на безбожническите идеи. Лъжливият социализъм е формата, в която се проявляват разрушителните елементи на егоизма и плотските страсти.

Идеите на шарлатанския социализъм – да няма държавен строй с национална войска – могат да получат своето осъществление само в един вид социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставляват, са ценни хора, тогава това общество, оставено без правителство и без войска, ще попадне било в политическо, било в социално робство или местни тирани, или чужди държави ще го поробят, за да го експлоатират. За да е свободно при един социален режим, т.е. без господар, без правителство и войска, трябва да представлява от себе си едно последно ничтожество във всяко отношение, щото никой да се не интересува да го завладее, т.е да представлява от себе си един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Катунарите в своя живот представляват единствения образец на подобен социален живот. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно те са в пълната смисъл социалисти. В тях няма разлика на граждани – буржоа и пролетариат; всички са равни – в праха, следователно те представляват идеалния социализъм. Нямат определено местопребивание, не им са потребни къщи, покъщнина; не носят не само копринени, но и чисти дрехи. Косите не си режат, нито ги решат, като настоящи социалисти; не притежават никакви лични имущества, нямат собственост, имот, следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различие в социалния живот, тъй като учените ще се подигнат пред неучените. Катунарите съгласно със своя социален живот, нямат нужда нито от княз нито от правителство, нито от войска. Те са свободни и без войска, и без полиция, защото никой не може да намери в тях интерес, за да ги обладае. Стани катунар, за да си свободен без войска, без княз. Защото катунарите могат да живеят във всяка страна свободно. Следователно за да може да се допази свободата без господари, без войска, следователно без бюджети, тряба да се постигне като идеален социалният живот на катунарите.

Циганите, наречени на македонско наречие егюпци, т.е. египтянци, напуснали преди няколко хиляди години своето отечество – Египет, според някои историци вследствие на това обстоятелство, че те съставлявали в страната една социалистическа партия, която искала да приложи идеите на социализма. В наченатата ожесточена борба, като излязла победена, тази партия се изселила от страната и продължавала, както и днес продължава, да живее социално.

Катунарите, като чада на природата, живеят безцелно наедно с природата, та затова живеят под шатри. Те преди всичко, като продукт на материята, нямат никаква вяра, безверници са или, ако има нужда, като социалисти могат да принадлежат на всякоя вяра, без обаче да са верующи. Като излизат от гледната точка на атеистическото начало, че няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворение на нуждите, за прокарвание на целите, те лъжат като социалисти, като катунари. Лъжата за катунарина е една социална потребност, без която е немислимо за него да прекарва социален живот – с гуляй, без труд. Оттук поговорката: “лъже като катунарин”. Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда. Где можеш да видиш катунарин, социалист – орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или при еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема с надница. Катунаринът, за да избегне труда, поставил своето социално положение в такъв порядък, щото той да прекарва един живот от удоволствия, без труд и с това е достигнал до апогея в осъществление на социалната конечна цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума, на гуляя с всичките оргии на плотските удоволствия. От друга страна, той, като социалист, като чадо на природата, на майката материя гледа на всичките дарби на природата като на свои, като нему принадлежащи по правото на произхождението. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, взима го като собственост и това действие да прибира чуждите вещи не го счита за кражба, нито се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Оттук, съгласно социалния възглед, както лъжата, така и кражбата за катунарина социалист не съставляват нищо безнравствено. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, катунаринът ще ти открадне нещо. “Краде, казва поговорката, като катунарин.” Просията у катунарина е една професия, основана на социалния възглед за изравнение на нуждите по правото на безличното произхождение от природата наедно с даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просение милостиня от собствеността на благотворителя, но като изисквание на правото социално и оттук се являва като едно принудително взимание на средства. Катунаринът, като пипне някого, със своето нескончаемо “дай ми, дай ми” не оставя человека на мира, докато не го изнуди да му подаде, макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите представляват олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки за тях нямат смисъл, като за чада на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение съгласно ученията на социализма. Катунаринът зима насила момата, без да се пита нейната воля, или обществото я предава по “мунасип”. Това социално начало се проявлява най-нагледно при обстоятелството, когато на един катунарин се случи някоя беда или процес (давия). Тогава всичките катунари като общество дигат се на крак и вместо един, говорят из едно гърло всички и неуморно и непрекъснато кряскат, гракат и говорят, като социално говорение. Добре, че нямат кЎмара; какви комедии щяха да се разиграват, ако бяха имали народно, социално представителство; наложило би им се щото по един въпрос да гракат и да си дерат гърлата по цели месеци като социалисти, като народници, за правото, за ползата на обществото!

Социалният живот на катунарите не представлява ли най-възможното сполучливо осъществление на социалните идеи в света? Стремленията на лъжливите социалисти имат предвид, види се, да докарат социалния живот на народа по образеца на социалния живот на катунарите, който е единственият в света възможен образец на социалния живот в пълния смисъл на думата. Само при условията на подобен социален катунарски живот може да няма нужда от господар, от правителство, от войска, следователно да няма и бюджети, да няма и данъци; само при катунарския живот няма нужда от фабрики, от търговия, от еснаф, от земледелие, следователно при такова само състояние ще може да се достигне идеята на лъжливите социалисти – да няма трудна работа, да няма собственост, да няма отличие в състоянието и пр.

Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемери. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, това е наистина полезното за народа, тогава в такъв случай тяхното доброжелателство за народа се заключава в осъществлението на един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че счастието, призванието на человека се заключава в такъв социален живот, тогава защо те не са последователни в живота си с идеите, които проповядват? Какво чакат, та не образуват от своите съмисленици едно подобно общество или да се слеят с това общество? Защо не земат предвид катунарите? Ето, те, без да обръщат внимание какъв социален живот прекарват другите хора, живеят чисто социално, макар другите хора да не желаят да живеят като тях. Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докогато ние виждаме лъжливите социалисти да живеят несоциално, да получават стипендии от гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр.,и пр., в правото сме да ги считаме, че не са искрени, следователно, че са лъжливи социалисти. Какво противоречие, каква подигравка се открива във факта, че корифеите на социализма у нас, социалистите представители, началниците и главатарите на социализма, които проливат крокодилски сълзи за бедния народ, които въстават против буржоазията, против големите заплати, взели по 20 лева дневни от потта на народа и други пътни за един представител по толко, по колкото са много за 20 селяни да отпътуват? Кой от народа, кой от селяните зима на ден не по 20 лева, ами по 2 лева? Не стигат ли на един народен човек на деня 2 лева? Нека земат 3, 5 лева даже; какво е това 20 лева? Колко възмутителен е фактът, че един от тях, избран от някоя далечна околия около Добруджа, като живее в София, имал коравата социалистическа съвест, според както ми казваше един представител, да земе пътни разноски, начетени за пътувание до поменатата околия? Отецът на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтираните младежи да турне на ръка една печатница, тъй жестоко се обръщал със словослагателите, щото първата стачка в града направили те. И какво излиза? Той бърза да повика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по тоя начин главите на ония, които той научи, докато турна ръка на чуждия имотец, да се бунтуват? Не показва ли всичко това, че те са лъжливи социалисти, които употребляват маската на народното доброжелателство като средство за достижение на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство и да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите свои довчерашни врагове, тъй наречените “либерални тирани”?

Но тази демагогия какъв разврат не ще произведе в обществения, господарствения живот в страната?

Коренът на злото за анормалното положение на учебното дело лежи в материалистическата безбожническа подкладка в преподаванието

Всичките тия язви в обществения живот са резултат на материалистическата насока в делото на възпитанието.

Ний видяхме, че интересите както на личността, така и на обществото и на държавата, интересите на настоящето и бъдещето изискуват, щото делото по възпитанието на поколението да се постави в надлежното му правилно положение.

Мнозина съзнават, че учебното дело е зле поставено у нас. Зимат се от надлежните места разни мерки, за да се поставят училищата ни на висотата на своето положение. Нашето убеждение е, че ни една от тия мерки няма да се докосне до същността на въпроса, не ще принесе следователно и ожидаемата полза, ако злото не се удари в корена му.

Материалистическата подкладка и безбожническата тенденция в преподаванието на предметите е основата, върху която се зида превратната насока в учебното дело. Когато във висшето училище занимават професорски катедри лица, прочути по своя нихилизъм, по своите скептически и материалистически тенденции; когато единият от тях счита за своя специалност да чете от катедрата лекции с предвзето намерение да излезе като доказано уж, че священото писание е съставено в последне време, измислица, състояща се от басни, а другият, че “мозъчните молекули раждат мисълта и обуславят духовната страна на человека”, какви мерки биха биле в състояние да дадат друга насока на учебното дело, за да се възпита юношеството с благородни чувства? Четете лекциите на първия и ще се убедите, че са лишени от учена подкладка и че дишат с тенденциозност в ущърб интересите на вярата!

Позволява ли се на един професор, като чете лекции по един такъв важен въпрос, какъвто е въпросът за автентичността на священото писание, да привожда в доказателство на предумишлената си цел само мнението на скептиците, на отрицателите, и да премълчи какво казва противоположната страна в опровержение доводите на първите? Не е ли тука явна целта да се въведат студентите в заблуждение? И каква нужда да чете по священото писание, когато не го преподава?

Истинският професор, професорът на науката, излага обективно както мнението на ония, които са против, така и мнението на ония, които са за автентичността например на священото писание. Ако е скептик и не желае да наведе заключение в полза на вярата, то като безпристрастен, като човек на науката, да остави на своите слушатели те да си направят заключението. Професори с подобно тенденциозно направление се допущат до катедрите само в България.

Четете статиите на другия, на материалиста професор, и ще видите, че той, без всяка научна подкладка се старае чрез опити, които не могат да издържат критиката и на простия разум на селянина, както това ще докажем в особена за това статия, се старае да докаже, че “мозъчните молекули раждат мисълта и обуславят духовната страна на човека”. От това материалистическо учение той изважда заключението, че “цялата възпитателна система трябва да се основе на приспособленията на молекулите”. Като изважда нелогично заключение от своите опити, че ” няма никакво съмнение, че молекулите могат с успех да се подложат на дресура”, той решава въпроса на педагозите, които се опасяват за съдбата на учениците от натрупванието на програмите с много предмети, като казва, че молекулите, които подлежат на дресировка, могат да навикнат да се движат така силно, щото учениците биха могли с успех да усвояват и много повече предмети в по-малко време. Той казва: “На въпроса от педагозите, къде ще му излезе краят с програмите на нашите учебни заведения, молекулната физика отговаря на това така: молекулите са способни да привикнат към каквито и да било движения. Тъй като младите имат винаги възможността да увеличат тая подвижност чрез обучение, дресировка в училищата.”

Видите, че по тоя начин въвеждат юношеството в заблуждение и поставят делото на възпитанието чрез своите питомци, бъдещите учители, на една насока, която е гибелна както за здравието на възпитаниците, така и за тяхното нравствено преуспявание.

Един от слушателите на тези професори, понастоящем преподавател по психология в едно от нормалните училища, ми разказваше, че психологията се изучавала само от материалистическата страна, т.е. физиологията на мозъка с нервната система, която учи за органите, чрез които душата проявлява своята деятелност. А за самия дух на человека – ни бъкел. Това е същото, като да имаш например за цел да изучаваш музикантина, та наместо музикантина да изучаваш само органа, с който той проявлява своето умение, упражнява своето изкуство, т.е. да изучаваш тръбата или фортепианото. Наистина, без инструменти музикантинът не може да свири, но това не значи, че инструментът свири.

В каквото заблуждение би бил тоя, който по тази причина мисли, че инструментът свири и че музикантин не съществува, в такъво също заблуждение са ония, които наместо психология изучават физиология, наместо душата – органите на нейното проявление, като че те са самата душа. Преподава се “психологията”, душесловието, но наместо душата за предмет служат нейните органи – физиологията.

Защо се преподава с особено налагание психологията в нормалните училища? Не ли за това, че в тези училища се подготовляват бъдещите възпитатели на юношеството, които имат за свой предмет духа на человека? Как ще възпитават своите ученици тези учители, когато по заблуждение ще считат движението на мозъчните молекули за душа, а пък за самата душа не ще имат понятие? Как те ще обучат музикантина, когато наместо него зимат по заблуждение инструмента?

Материализмът не е наука. Той се основава на аргументи, основани на предположения, на софизми, които не могат да издържат критика, а пък у нас легнал като основно начало в нашите училища. Ето где е коренът на злото в нашите училища.

Старозагорски митрополит Методий Кусев
Из книгата  “Възпитанието в духа на християнството”, издадена в Казанлък през 1895 г. Първа електронна публикация razum.org

Източник: pravoslavieto.com

Снимка: Уикипедия