Скъпи братя и сестрици, православни българи, живеем в Последните времена, описани от апостол Иоан Богослов в книгата Откровение. Всеки миг и ден е безценен дар Божий, подарен ни за изработване на нашето спасение, сега и тук, докато все още ходим по тази изстрадала земя. Всички сме поставени в крайно стресираща и нагнетяваща страх от зараза, страх от смъртта, среда. Медии, правителствени институции, МЗ, НОЩ вкараха такъв ужас в душите и умовете на хората, че и най-устойчивите и трезвомислещи от нас, само от това, което виждат и слушат денонощно от екрана изпадат в отчаяние, затварят се в себе си, самоизолират се, стават нечувствителни към страданието на околните, не забелязват близките си, дори се примиряват и приемат произвола, който една шепа управници налагат върху децата им и върху тях самите, бавно и системно вкарвайки ги в пълен безусловен контрол, отнемайки безропотно правата им. Пораженията върху човешката психика са чудовищни. В последните години често управляващите, особено западните, обичаха да се заиграват с терминология като кибер атаки, психотронна война. Ами ето, доживяхме да я приложат върху населението на света в пълна мяра. Статистиката показва, че към днешна дата починалите от това, което наричат cоvid, макар, че никой до сега не го е изолирал, са 1 млн. души, а заболелите от психиатрични разстройства вследствие на cовid истерията са 1 млрд! Тези душевни разстройства водят до небивал ръст на самоубийствата, до агресия и наранявания и убийства на невинни хора, до масова психоза.
Няма по – мощно средство за масово поражение на психичното и физическото здраве, за срив на имунната система, на волята и разума, за контрол над чувствата и емоциите на човека и на цели нации от страха и от смъртната заплаха. Но, ако за хората от света, тези които не вярват в Бога, със смъртта приключва всичко, което може да е причина за отчаяние, ние, православните знаем, че душата е вечна, че сме временно на тази земя и че нашият Господ и Спасител слезе от небесата и се въплати от Светия Дух и Пресвета Дева Мария и стана един от нас, и доброволно се разпна за нас, за да прости и изкупи греховете на всеки един грешник, който се покае, загърби греха и повярва в Него.
Ако ние, бидейки Христови, т.е. кръстени, посветим живота си на Бога, ако съблечем вехтия човек и се облечем в новия, осветен от Бога човек, ако го търсим и възлагаме всичките си надежди Нему, ако претворяваме в дела вярата ни и пазим страх Божий, т.е. пазим заповедите му, любим Бога и ближния си с цялото си сърце, душа и сила, ако се стремим към израстване в Бога, към очистване и молим за прошка на греховете ни, ако простим на всички, които са ни засегнали, пренебрегнали или наскърбили в този живот, ако сме съпричастни към болката и немощта на страдащите, ако редовно се изповядваме и каем за греховете си, които са наш неизменен спътник до последния ни час, ако се причастяваме редовно със Светите Христови Тайни – Тяло и Кръв Христови, претворени от самия Свети Дух във хляб и вино, ако поверим изцяло живота наш и на близките ни в най-силните и любящи Божии ръце, ако носим безропотно кръстовете си, помнейки Неговият Кръст, на който Той се разпна заради нас – грешниците, ако всеки път, когато осъзнато тръгнем да вършим грях си спомняме за Него и за палачите му, които не само че не осъждаше, а се молеше за тях с думите „Прости им, Отче, те не знаят що вършат“, ако всеки път когато ни обземе страх за живота ни, за близките ни, си спомним думите на Христа: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и аз ще ви успокоя, Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото ми е благо и бремето ми е леко. „(Матей 11:28)… „и Божият мир, който надвишава всеки ум, ще запази вашите сърца и мисли в Христа Иисуса.“ (Послание на апост. Павла до Филипяните 4:7), Бог ще ни съхрани, защото, Той, Иисус Христос нашият Господ и Спасител затова дойде та всеки, който повярва в Него даром да получи живот вечен във вселенията на праведните – Горния Йерусалим.
Бог ни зове „Не се страхувай от тях, понеже Господ Бог твой е посред тебе, Бог великий и страшни.“ (Второзаконие 7:21). Затова, нека всеки страх, унинеие и отчаяние да ни напуснат, скъпи братя и сестрици, защото все някога ще умрем, но най-важно от всичко е да не напуснем този свят непокаяли се и непричастени. На всички верни Свои чада Бог е обещал Небесното Царство, каквото око не е видяло, където цари вечна радост и блаженство. Нека помним, че сме временно на тази земя и това време ни е дадено за да го изживеем достойно като Божии синове и дъщери в любов и посвещение към децата и семействата си, към бедстващите, болните и бездомните, към онеправданите, несправедливо охулените, затворените и преследваните заради Божията правда и истина, заради вярата ни в Христа. Той ни зове и окуражава с думите: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца освен чрез мене“ (Иоан 14:6) и „Това ви казвам за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33)…
Нима може да има по-силни думи на надежда, утеха и живот, от Словото Господне!
Нека не забравяме ни едно Слово Божие, нека го съхраним дълбоко в сърцето си, нека го напояваме със сълзи на покаяние и му позволим да покълне и прорасте, и даде плод на любов, мъдрост и себевладение, и тогава ни обида, ни болка, ни болест, ни гонения, ни нищета ще могат да ни съкрушат и отделят от Божията милост, любов, мир и закрила.
Да бъде Божията воля за България и милост върху всички нас!
Боже, съхрани наследието си.
Слава Богу за всичко!
Амин
Бог ни е дал всичко необходимо за нашето спасение. Публикувам електронната версия на безценното ръководство за спасението на всеки православен, на архим. Серафим Алексиев „Забравеното Лекарство“, указващо универсалното безценно и безплатно, принесло се в жертва от любов към нас, вярващите, Лекарство, срещу всички душевни и физически болести и недъзи – Светото тайнство Изповед. Непременно се запознайте с това боговдъхновено, спасително слово.
Бог с нас! Амин
Мая Стоянова
+++
ИЗ „ЗАБРАВЕНОТО ЛЕКАРСТВО“
Архим. Серафим Алексиев
Св. Тайнство Изповед с пълно право може да се нарече “забравено лекарство”. “Цял свят лежи в злото.“ Всеки един от нас е заразен от смъртоносната болест, наречена грях. А може да се излекува от тая болест! Лекарството е дадено! При това то е чудотворно! Щом го вземеш оздравяваш! Но ние не посягаме към него, за да се изцерим и да ни олекне на съвестта. Защо? защото сме го забравили и пренебрегнали.
“За какво да умирате вие, доме Израилев?” вика със скръб св. пророк Иезекиил. За какво да умирате в греховете си вие, християни? вика с още по-голяма скръб към нас нашият Изкупител Иисус Христос. Нима няма за вас избавление от смъртта? Защо да радвате врага на своето спасение сатаната? Нима Аз не установих в Църквата Си всемогъщото покаяние? “Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища!” (Иез. 33:11). Покаянието, този безконечно благ дар ви е даден “и в каквото и да е време на живота, и при каквито и да е грехове той действува с еднаква сила: очиства всеки грях, спасява всекиго, който прибягва към Бога, ако ще би и в последните предсмъртни минути”.
За земните болести има земни лекарства. За най-страшната болест, наречена грях, има всемогъщ Небесен Лекар и небесни лекарства. Този Лекар е Иисус Христос. Понеже всеки грях е нарушение на Божия свят закон, Бог единствен може да прощава греховете със Своето дивно всемогъщество. Той може да направи тъй, че да се заличат греховете, като че не са съществували. “Да бъдат греховете ви и като багрено, като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, като вълна ще избеля” (Ис. 1:18), обещава Той. Но за да стане това, от нас се иска едно условие истински да се покаем.
“Никой не е толкова благ и милостив, казва св. Марк Подвижник, колкото Господ, но и Той не прощава греховете на онзи, който не се кае” и “Ние биваме осъждани не за множеството злини, но за това, че не искаме да се покаем”.
И тъй, всемогъществото на Господа може да прощава човешките грехове. Но вижте колко е непостижимо Божието милосърдие! Бог е дал Своята власт за прощаване греховете на човеци на апостолите и техните приемници в лицето на епископите и свещениците!
Защо е постъпил Бог така? За да ни направи покаянието, а следователно и прощаването на греховете още по-близко, още по-достъпно, още по-несъмнено! “Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.” (Иоан.20:22-23). “Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето;и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.” (Мат.18:18).
Как става прощаването на греховете? посредством тайнството покаяние или изповед.
Отива обремененият с грехове християнин при свещеника с дълбоко разкаяние вд ушата си и с искрено желание да се поправи и му раз-крива в подробна, откровена и пълна изповед тайните на сърцето си и на съвестта си. Свещеникът, като се убеждава в искреното покаяние на християнина, след надлежните встъпителни молитви му прочита тайноизвършителната молитва: “Господ и Бог наш Иисус Христос, по благодатта и добросърдечието на Своето човеколюбие, да ти прости, чедо (името), всички твои съгрешения; и аз, недостойният свещеник, чрез дадената ми от Него власт, ти прощавам и те освобождавам от всички твои грехове, в името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин.”
В този миг каквото свещеникът прощава на земята, се прощава и на небето! Та има ли по-голяма милост от тая? Ние не бихме повярвали, че е възможно това, ако не ни беше казано от Онзи, Който никога не произнесе празна дума, нито лъжа (1 Петр.2:22).
Грехът е едно велико зло с неизмеримо тежки последици вечни мъки в ада!
А лекуването му, устроено от Иисуса Христа, се оказва толкова леко! Това е просто невероятно!… Както на десетимата прокажени Иисус Христос казал: “Идете, покажете се на свещениците” (Лука 17:14) и те, като отишли, се очистили, тъй и на нас грешните Той като че ли говори: “Вие сте болни от духовна проказа?! Не се бойте! Ще се очистите! Изпълнете само това: идете, покажете се на свещениците!”
Ако ние пренебрегваме такава милост Божия, кажете колко повече наказания ще заслужим, че не сме направили и за нашето спасение и малкото онова, което ни е възложено да направим и което е било тъй лесно!
Св. Библия ни разказва, че военачалникът на сирийската войска Нееман страдал от проказа. Като чул, че в Израилската земя има един Божий пророк Елисей, който може да го излекува, той отишъл с много слуги и подаръци при него и спрял пред вратите му.
Светият пророк не излязъл да го посрещне, а пратил да му кажат: “Иди, окъпи се седем пъти в Йордан, и тялото ти ще се обнови, и ще бъдеш чист.” (4 Цар.5:10). Разсърдил се
Нееман, като чул тия думи, и рекъл: “Аз мислех, че пророкът ще излезе сам, ще призове името на Господа, своя Бог, ще си тури ръката на болното място и ще снеме проказата.
А той ме праща да се окъпя в река Йордан! Нима ние нямаме в Сирия по-добри реки?”
И си тръгнал ядосан. Но слугите му се приближили до него и му казали: “Господарю, да ти беше казал пророкът нещо трудно, не щеше ли да го направиш? А сега ти предлага само да се окъпеш. Нима туй лесно нещо няма да изпълниш?”
Нееман послушал слугите си, потопил се в Йордан седем пъти, и тялото му се очистило и обновило като тяло на малко дете.
Колко страшна болест е проказата! А колко лесно Божият пророк я очистил! Не по същия ли лесен начин става лекуването на най-страшната болест греха! Потопи се във вълните на дълбокото разкаяние, и Божията благодат ще те очисти от всеки грях! Ти ще излезеш от духовната баня на св. тайнство Изповед с обновена и чиста душа, каквато е душата на детето!
Грехът свали първият ангел Денница от небето! Грехът изгони Адам и Ева от рая!
Грехът предизвика потопа в света! Този грях се заканва и нас да отдели навеки от Бога и да ни запрати в бездните на ада.
Ако Бог поиска от нас да раздадем всичкия си имот на бедните, ако Той би поискал цял живот да постим, или да се откажем веднъж завинаги от всички земни радости и утехи,за да изкупим греховете си и да се избавим от техните зловещи последици, и тогава дори би трябвало да се съгласим на всичко, стига само да се избавим от вечните мъки в ада, към които ни влече нашият грях. А сега вижте колко лесно спасение Бог ни е устроил: “Идете, покажете се на свещениците! Изповядайте греховете си пред тях!
Покайте се от все сърце и ще се освободите от веригите на злото!”
Кой разумен човек би пренебрегнал след всичко това Изповедта? Ние можем да спасим душите си само по два начина: или като не грешим никак, или като се каем за греховете си. Понеже между човеците няма такива, които не грешат никак, ако искаме да се примирим с Бога, Когото прогневяваме чрез ежедневно потъпкване на Неговата свята воля, ни остава само това: искрено и честно да се каем. Иначе няма да видим лицето Божие, защото нищо нечисто няма да влезе в сияйния небесен град.
